САЩ и Израел изпълниха част от първоначалните цели, които си поставиха с ударите срещу Иран, като парализираха военноморските и военно-въздушните сили на Ислямската република. Но стана ясно, че с ракетни и самолетни удари и невъзможно да бъде сменен режимът в Иран и президентът Доналд Тръмп е принуден да обяви частична победа. Втората фаза във войната все още е неясна. Това коментира Васил Данов, капитан I ранг о.з. от Атлантическия съвет на България, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

САЩ няма да могат да съборят режима по въздух, а изпращането на сухопътни войски ще им донесе неприемливи жертви, тъй като за наземна операция ще са нужди най-добре подготвените американски сухопътни войски в размер на 400 хил.-500 хил. души. Те трябва да бъдат изпратени на терен срещу Корпуса на гвардейците на Ислямската революция и вероятно ще понесат сериозни загуби. Американското общество няма да приеме подобен удар, счита Данов.

„Социологически изследвания от миналата седмица показаха, че около 70% от американците са против началото на сухопътни военни действия срещу Иран, а популярността на Доналд Тръмп е спаднала до критичното ниво от 35-36%, каквото дори президентът Джо Байдън нямаше в най-лошите дни от президентския си мандат.“

Според госта САЩ няма да рискуват засега да изпратят сухопътни войски в Иран, тъй като това ще бъде твърде скъпо за Тръмп и администрацията му. Освен това иранският уран, оценяван на около 440 кг, най-вероятно отдавна е изнесен в Русия, Китай или друга страна, смята той. 

„Израел е по-агресивният от двамата съюзници, тъй като ако режимът в Иран оцелее, еврейската държава ще бъдат изправена пред бъдещо възмездие от Ислямската република“, отбеляза Данов. Затова Израел настоява операцията да продължи, докато бъдат нанесени максимални поражения на военната и икономическа мощ на иранската държава, добави той.

Европа не иска да се намесва в конфликта

Конфликтът в Близкия изток не е сериозна заплаха за България, счита Данов. Според него Иран извършва провокации спрямо съседите си, за да покаже, че новият аятолах и политическата и военна върхушка са поели достатъчно здраво цялостното ръководство на военните действия. „Възможно е това да са инициативи на местни командири, които целят да покажат сила и да предупредят съседните страни да не подкрепят американците“, счита гостът.

„Възможно е с разхвърляните по съседите си ракетни удари иранците да извършват разузнавателно-диверсионни операции, с които искат да набедят САЩ, че изстрелват ракети по съседните страни, докато Техеран няма такива намерения. Това показва объркване в иранското ръководство, но и намерение да се воюва докрай.“

Конфликтът в Близкия изток не е война на НАТО и европейските страни не са длъжни да се включват в него, счита Данов. Той посочи, че най-близкият и дългогодишен съюзник на САЩ, Великобритания, отказа да съдейства на американците в тази операция и това показва твърдото намерение на европейски държави от НАТО да не се намесват в нея.

Според госта в момента се водят неофициални преговори между трите водещи държави в ЕС и европейската част от НАТО - Великобритания, Германия и Франция, с представители на Конгреса и Сената на САЩ, тъй като европейските лидери смятат да скъсат икономическите си, политически и военни връзки с администрацията на Тръмп. Конгресмените преговарят с тях да изчакат поне до междинните избори през ноември, тъй като ако демократите придобият мнозинство в Конгреса, ще се опитат да ограничат хаотичната и недългосрочна военна и икономическа политика на Тръмп.

„С налаганите мита, заплахите за удари, намесата в различни краища на света Тръмп отблъсна съюзниците си в Европа и даде заявка, че тъй като е непредсказуем, за нито една държава не си струва да прави дългосрочни инвестиции в бъдеще в него и в движението му MAGA.“

Според Данов вчерашният разговор между Тръмп и Путин е показал, че американският президент има политически зависимости. „Путин вече си позволява да дава съвети на Тръмп как да приключи войната в Иран без самият той да е направил нещо за приключване на войната в Украйна. Това показва, че руският президент се чувства достатъчно уютно в отношенията си с Тръмп без да позволява да се обсъждат евентуални мирни преговори с Украйна“, коментира гостът.

Връзката между Украйна и Иран

Връзка между войните в Украйна и Иран има, но е сложна, счита Данов и посочи две възможности, влизащи в теориите на конспирацията. Първата е, че Тръмп е предпочел да се замеси в още една война в Иран, за да не предприеме решителни стъпки за край на войната в Украйна. „Не ги прави, защото има зависимости от руските служби и президента Путин“, отбеляза гостът.

Другата възможност е свързана с повишаването на цените на петрола, който продава руската държава и сенчестият ѝ флот. Това носи нови милиарди за касата на Путин, с които той финансира войната, отбеляза събеседникът.

„Тук съществува двойна зависимост. От една страна, Иран е изваден от съюзническите си контакти и подкрепата си с дронове за Русия в Украйна, но скочилите цени на петрола носят нови милиарди за продължаване на войната в Украйна.“

Но според Данов както за Тръмп ще бъде трудно след време да се обяви за победител в Иран, след като режимът не е сразен, така и за Путин би било трудно да се обяви за победител в Украйна, тъй като по думите му на бойното поле се наблюдава активиране на украинските въоръжени сили. През последния месец те са си върнали около 400 кв. км. Това според госта е показателно за тенденцията, че Украйна печели бойните действия с военно-техническо превъзходство, най-вече в производството на повече и по-ефективни дронове и взаимодействието им с другите родове войски на бойното поле.

Печеливш или губещ е Китай в сегашната геополитическа обстановка? На коя страна в конфликта ще застанат съседните на Иран страни?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

Тръмп каза, че войната в Иран приключи доста бързо

Войната с Иран предизвиква шок на пазарите, подобен на Covid-19

Тръмп намекна за край на войната с Иран и петролните санкции срещу Русия

Иран за пръв път избира пряк наследник на лидера