Екологичните рискове от конфликта в Близкия изток за страните от региона са много. Говорим за атаки по петролна инфраструктура, потенциални инциденти около ядрени инсталации, както и за разрушаване на икономики и производствени системи. В същото време страните от Персийския залив през последните години правят сериозни усилия да диверсифицират икономиките си и да намалят зависимостта си от петрола. Войната може да забавят този процес. Това коментира Генади Кондарев от „Климатека“ в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович.

Военните действия в Близкия изток и Украйна оставят изключително сериозен отпечатък – както екологичен, така и климатичен – от воденето на военните действия до дългосрочните последици, включително процеса на възстановяване след конфликта.

„Ако си представим например всички пожари, които избухват при удари по петролна инфраструктура, рафинерии, химическа индустрия или различни военни съоръжения, ще видим, че те отделят огромни количества токсични вещества. Това може да има локален ефект, но в редица случаи замърсяването се разпространява и на регионално, а понякога дори на глобално ниво.“

Кондарев посочи, че при подобни атаки във въздуха попадат метали и различни токсични химикали, при разрушаване на сгради се отделят пулверизиран бетон, азбест и фини прахови частици. Кондарев даде и пример с войната в Персийския залив от 90-те години, когато са подпалени огромен брой петролни кладенци, които са довели до сериозно замърсяване на въздуха и водите в региона, което . Екосистеми са били разрушени, а някои видове – изчезнали.

Освен това попадането на химични съединения в почвата правят земеделска земя неизползваема, а тя е ключова за възстановяването на продоволствената сигурност в региона.

„Това е сериозен проблем както в Близкия изток, така и в Украйна. Трябва да имаме предвид, че в много от страните в Близкия изток голяма част от населението разчита на сравнително малки територии плодородна земя.“

Климатичната цена на възстановяването

Гостът посочи, че приблизителни оценки вследствие на военните действия в Газа са са довели до емисии от около 1,5 млн. тона парникови газове, а възстановяването може да генерира около 30 млн. тона – 20 пъти повече.

„Причината е, че самият процес на възстановяване изисква огромно количество строителни материали, енергия и транспорт. Всичко това има сериозен екологичен отпечатък, а към момента приоритет се дава на това тези процеси да се случат бързо, за да имаме жизнена среда за хората.“

Ускоряването на енергийния преход

Въпреки това някои твърдят, че петролната криза може да ускори прехода към възобновяеми енергийни източници. „Истината е, че в изкопаемите горива няма енергийна сигурност“, заяви Кондарев.

Според него изход от подобни енергийни кризи е развитието на зелена и децентрализирана енергия, която е много по-трудна за разрушаване по време на война.

„Ако енергията се произвежда на много малки места – слънчеви панели, вятърни турбини – системата става много по-устойчива. Дори да нямате захранване 24 часа, със сигурност ще имате захранване много часове от деня, за разлика от други хора, които може с дни, седмици, дори месеци да бъдат обречени от това да нямат достъп до енергия.“

Кои страни ще са най-уязвими от петролната криза? Как ще справи Западът с енергийните шокове? Ще видим ли разхлабване на европейски климатични политики?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Васил Велев: Зелената сделка и CO₂ квотите са по-разрушителни от "Томахоук"

Тръмп намекна за край на войната с Иран и петролните санкции срещу Русия

Тръмп отмени знаковото решение, че парниковите газове застрашават здравето