Пазарите си отдъхват след петролното влакче на ужасите. Но може би избързват
Иво Благоев, изпълнителен директор на "Астра Асет Мениджмънт", "В развитие", 10.03.2026 г.
Автор: Даниел Николов
Коментарите на Доналд Тръмп в понеделник за евентуален край на войната на САЩ и Израел срещу Иран внесоха допълнителен оптимизъм на пазарите, след като дискусиите в Г-7 за стратегическите резерви вече бяха ограничили ръста на петрола към 120 долара за барел. Но дори бойните действия да бъдат прекратени веднага, което е малко вероятно, ефектите от поредната криза в Близкия изток ще се усещат с месеци. Това коментира Иво Благоев, изпълнителен директор на "Астра Асет Мениджмънт", в предаването "В развитие" с водещ Георги Месробович.
Цената на петрола започна да се увеличава драстично с началото на войната, която доведе до затваряне на Ормузкия проток и затваряне на петролни кладенци в Ирак, Кувейт, ОАЕ и Саудитска Арабия. Фондовите пазари реагираха негативно, като започнаха да ценообразуват забавяне на икономическата активност. Тенденцията набираше скорост до петък и избухна с пълна сила в началото на търговията в понеделник, когато петролът поскъпна с 29% в рамките на няколко часа. Съобщения че страните от Г-7 ще обсъждат евентуално отпускане на количества от стратегическите резерви успокоиха настроенията.
Оптимизмът в понеделник се затвърди след изказване на Тръмп, че войната може да свърши по-скоро от очакваното.
"Ако войната наистина приключи, Ормузкият проток ще бъде отворен, краткосрочното повишаване на цената на петрола няма да окаже влияние. Виждаме реакцията на петролните пазари - петролът драстично поевтинява от екстремните нива. В този момент, съвсем логично е, че инвеститорите започват да гледат по-оптимистично.
Дали това ще се случи?.. Тръмп много би искал войната да приключи сега, веднага, с победа и безусловна капитулация на Иран. Аз лично не мога да видя как това ще се случи, особено след смяната на върховния лидер и избирането на сина на предишния Хаменей."
Според Благоев Иран ще продължи да се съпротивлява на силите на САЩ и Израел, доколкото има такива възможности. Ако Иран има военните ресурси, не може да се очаква отваряне на Ормузкия проток скоро, респективно да се възстанови транзитът на петрол, природен газ и други стоки, добави Благоев.
Основното притеснение за пазарите остава блокирането на Ормузкия проток. Въпреки че пълното му затваряне е технически трудно, заплахата от обстрел върху танкери вече промени застрахователните политики, което де факто спира трафика. В същото време големи производители на петрол от Персийския залив започнаха да ограничават добива, тъй като изчерпват капацитета си за съхранение на петрол, а не могат да го изнасят.
Дори при бърза деескалация, възстановяването на доставките няма да бъде мигновено, предупреди Благоев.
„Затварянето на един кладенец и неговото отваряне не е като пускане на чешма. Има технологичен процес, който отнема около месец.“
Ако конфликтът се проточи, пазарите ще започнат да дисконтират не просто скъп петрол, а дълбока икономическа рецесия.
При сравнително бърз край на военните действия, отваряне на протока и нормализиране на цените на петрола, възходящият тренд на капиталовите пазари ще продължи.
"Ако това не се е случи и най-вероятно според мен няма да се случи, ако нещо става, то ще бъде до края на седмицата. Тогава ще стане ясно ще видим ли близък край или ще видим допълнителна ескалация. Ако това не се е случи, естествено последиците за капиталовите пазари ще са много сериозни. Веднага ще започнат да бъдат дисконтирани потенциални забавяния на икономически ръст, рецесия. Цената на петрола при всички положения ще възобнови възходящия си тренд. И тук вече ще бъдат отчетени по-дългосрочни повишени нива на петрола, които пък от своя страна ще налеят масло в мелницата на инфлацията."
Това ще бъде краткосрочно по отношение на инфлацията, защото ако настане икономически срив и рецесия, тогава всъщност високите цени на петрола ще действа анти-инфлационно като унищожават потреблението.
Европа от своя страна е много по-засегната от спирането на доставките на втечнен природен газ от Катар и ефектите от това върху икономиката, каза Благоев.
"Да се върнем на февруари 2022 г., когато Русия нападна Украйна. Видяхме абсолютно подобен сценарий като поведение на пазарите - рязък спад в началото, възстановяване, оптимизъм, че войната може много скоро да приключи. И след това горе-долу европейските пазари паднаха около 30% до ноември."
Азиатските пазари, в частност Nikkei и Kospi, показаха най-висока волатилност поради пряката си зависимост от енергийните доставки от Персийския залив. След големи спадове, които предизвикаха спирания на търговията, те също регистрираха ръстове, водени от краткосрочния оптимизъм.
Въпреки това, сянката на голяма корекция в САЩ остава. Анализаторите от JP Morgan вече предупредиха за потенциално понижение при S&P 500. Според Благоев, текущото възстановяване може да е просто "корективно движение нагоре", преди пазарът да намери реалното си дъно с корекция от общо около 20%.
Геополитическата криза поставя Фед и ЕЦБ в сложна ситуация по отношение на лихвените проценти, а търговци вече увеличават залозите за повишаване на лихвите през тази година. Високите цени на петрола помпат инфлацията в краткосрочен план, но в дългосрочен – задушават потреблението и действат антиинфлационно чрез предизвикване на икономически срив.
„Повишаването на лихвите превантивно само би ускорило процеса на икономически срив, вместо да помогне в борбата с инфлацията“, каза Благоев.
Материалът не е предпоставка за вземане на инвестиционно решение.
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.