Ръстът на основния борсов индекс у нас SOFIX през януари беше спекулативен. Той се повиши с почти 20%, като това се дължеше на очаквания, че с влизането на страната ни в еврозоната ще се появи инвеститорски интерес от чужбина. Това по-скоро не се случи и виждаме нормална в това положение корекция, коментира Михаил Димитров, финансов анализатор в Първа финасова брокерска къща (ПФБК), в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Изтъргуваните обеми през януари, макар и по-високи от историческото равнище, все пак бяха далеч от златните години на БФБ през 2006-2007 г., добави той.

Според него ефектът за фондовата борса от влизането на България в еврозоната вече е изконсумиран, а смяната на валутата не променя фундаментално условията за бизнес, тъй като преди това страната ни беше във валутен борд. „Нетният ефект върху компаниите от еврото ще е по-скоро минимален“, счита Димитров.

Лидери в ръста и спада

През януари с най-голям принос за ръста на SOFIX са били компаниите от групата „Софарма“ – „Софарма“, „Доверие обединен холдинг“, „Софарма трейдинг“. При „Доверие“ след бурния ръст, последван от корекция, се е наблюдавало и увеличение на т. нар. фрий флоут, при който някои от по-големите акционери са продали акции и те са попаднали при по-малки инвеститори.

Сред лидерите на ръста е била и „Сирма груп“, но той е приключил, след като компанията започа да се търгува на Франкфуртската фондова борса.

„Компанията постигна сериозен ръст през 2025 г. поради очакванията за листване във Франкфурт. Ръководството положи усилия да подкрепи акцията с обратно изкупуване, започна по-честа и по-добра комуникация с инвеститорите, което също би могло да засили техния интерес“, коментира Димитров. След листването компанията трябва да се докаже относно финансовите си резултати и ако това се случи, то би могло да подхрани следващ ръст, счита гостът.

Компаниите от групата „Софарма“ са били водещи и в спадовете с корекции при някои от тях. „Сирма груп“ също е започнала корекция наред с някои от по-слабо ликвидните компании в SOFIX, при които ръстът преди това също е бил по-скоро спекулативен.

„В исторически план българският пазар винаги е бил по-слабо корелиран със световните пазари в добри и лоши времена. Най-засегнати от конфликта в Близкия изток биха били индустриалните компании, тъй като те се нуждаят от енергия за производството си и са експортно ориентирани към Европа. Търсенето оттам обаче може да намалее при по-продължителен негативен геополитически сценарий.“

Двойното листване не е гаранция за успех

Опитът от Варшавската фондова борса е показал, че двойното листване няма значителен ефект за сериозно разширяване на кръга от инвеститори в дадена компания, отбеляза Димитров. Той счита, че първата компания, която се листна във Франкфурт – „Шели груп“, е постигнала успех не заради самото листване, а благодарение на развитието на бизнеса. „Тя успява да изпълни и дори да надхвърли прогнозите си. Освен това „Шели“ има бизнес в Германия, така че е логично да се предлага и на германски инвеститори“, посочи анализаторът.

Той по-скоро е скептичен, че следващи компании биха повторили успеха на „Шели“, не на последно място защото нямат бизнес в Германия. Освен това според него има какво да се желае и в корпоративното им управление. „При „Трейс“ на практика няма срещи си нвеститори, уебинари, предоставяне на допълнителна информация на пазара, което би могло да предизвика интерес от чуждестранни инвеститори“, посочи Димитров.

„Самото листване не е гаранция за повишаване на ликвидността, това може да стане, ако компанията успее да заинтригува чуждестранните инвеститори.“

Геополитиката ще определи посоката на SOFIX

През февруари основният борсов индекс у нас запази част от силния си ръст през януари, но според Димитров геополитическата обстановка ще определи как ще се развие индексът до края на годината.

Според него геополитиката ще повлияе на плановете на някои компании да излязат на борсата. „В началото на годината бях оптимистично настроен, тъй като подемът през 2025 г. и силното начало на 2026 г. бяха предпоставка повече компании да обмислят борсата като вариант. При настоящата обстановка тези планове биха били отложени до разрешаване на конфликта и нормализиране на икономическата обстановка“, счита анализаторът.

Според него за навлизането на още големи институционални и ритейл инвеститори на БФБ е нужно да се промени корпоративното управление на компаниите и начинът им на комуникация с инвеститорите.

„Голяма част от българските компании не осъзнават напълно отговорността на това да имат публичен статут. На пръсти се броят компаниите с корпоративна презентация, която регулярно се актуализира, със срещи с инвеститорите след публикуването на отчет. Ако те липсват, няма как да се изгради доверие и да се предизвика интерес от сериозни чуждестранни инвеститори.“

Какво е отражението на конфликта в Близкия изток върху световните фондови пазари? Кои компании ще бъдат най-тежко засегнати? Може ли да се очаква по-сериозна корекция на пазарите?

Материалът е с информационна стойност и не е препоръка за вземане на инвестиционно решение! 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да  гледате тук. 

Още по темата

На БФБ трябва ликвидност, след нея инвеститорите сами ще дойдат

Първите облигации на БФБ в еврозоната са възможност за инвестиция в eBag

Докога ще продължи възходът на БФБ? Попитахме експертите

Чуждестранните инвеститори дават по-голяма ликвидност на БФБ и я правят по-жива