Стагфлацията е най-лошото, което може да се случи на икономиката и светът се е устремил право към нея. Това е моментът от икономическия цикъл, когато всички обедняваме, тъй като едновременно имаме ускоряване на инфлацията и повишена безработица. За да овладеят инфлацията, централните банки могат да предприемат само мерки за ограничаване на ръста на икономиката и така се стига директно до стагфлация. Това коментира Пламен Димитров, управител на Кофас България, в предаването „В развитие“, по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Той цитира правило, според което всеки ръст на цената на петрола с 15% води до ускоряване на инфлацията с 0,5%. „Бяхме свикнали с цена на петрола от 60-70 долара за барел, а вече отиваме към много над сто долара. Картината е съвсем различна от тази в края на 2025 г.“, отбеляза Димитров и добави, че всички макроикономически прогнози трябва да бъдат преразгледани.

„В момента най-лошото е да сте управител на централна банка, тъй като не сте предвидили повишаване на цената на петрола като макроикономически показател, а ще трябва да го въведете в политиката си.“

Проблеми в химическата промишленост, спад на печалбите в транспорта в Европа

Според Димитров в САЩ е изчислено, че когато сметките на хората нараснат с 15%, те излизат на улицата, предстои да видим дали то ще бъде валидно и сега. В Европа пък се наблюдава огромен проблем с химическата промишленост, която през последните четири-пет години е в много лошо състояние, тъй като не може да устои на китайския натиск и увеличените цени на суровините. Тя е голям риск за икономиката на Европа, а в същото време е от структурно значение за начина, по който работи Старият континент, изтъкна гостът.

В транспорта може да се очаква още по-голям спад на печалбите, тъй като той е част от всяка стока, която се купува. Това ще доведе до ръст на цените на всяко изделие.

„Подобно развитие не само ще бръкне директно в джобовете на хората, но и ще засили натиска върху компаниите, тъй като те няма да могат да прехвърлят по-високите цени върху клиентите. Това ще намали още повече маржовете им и ще се наложи да освободят хора. Може да се стигне до положение, в което инфлацията се ускорява, а компаниите намаляват служителите си.“

Увеличаване на безработицата и на фалитите на компании

Конфликтът в Близкия изток може да доведе до увеличаване на безработицата и още повече фалити при компаниите. Последиците от него ще бъдат по-тежки, отколкото по време на Covid пандемията, тъй като той преоформя сериозно световната икономика, счита Димитров.

Огромен процент от торовете преминават през Ормузкия проток в едната посока, а в другата преминава зърно, като страните от Близкия изток внасят 80% от храната, която консумират, отбеляза гостът.

Проблеми с доставките на торове ще се отразят в цената на хляба в магазините, коментира той и добави, че положението в момента е такова, че не може да се направят прогнози за цените и доставките за следващите три месеца на база данните за последните три месеца.

Според Димитров, ако конфликтът приключи бързо, ударът за икономиката може да бъде поет до края на годината. Но в геополитически план шансът това да се случи и доставките през Ормузкия проток да бъдат възстановени е почти нищожен, счита той.

Европа е силно зависима от вноса на енергия, ефектът за България се мултиплицира

Европа произвежда стоки с висока добавена стойност в автомобилната, химическата промишленост и това винаги е било най-голямата ѝ сила. Но Старият континент разчиташе на ниските цени първо на вносния газ от Русия, а сега се оказа, че внася немалка част от газа от Катар, отбеляза гостът.

Италия внася огромна част от газа си от Катар и без него тя не може да съществува в сегашния си вид, въпреки че има огромно високотехнологично производство с висока добавена стойност, коментира той.

„Всеки кораб, който не преминава през Ормузкия проток, се превръща в проблем за европейската икономика.“

В България ефектът от проблемите пред европейската икономика се мултиплицира, тъй като основният пазар на страната ни са европейските страни, най-вече Германия.

„Това положение ни кара още веднъж да се замислим за публичните разходи в България, които са много големи. Икономики, които харчат 50% от БВП за публични разходи, не са в добро състояние. Трябва да помислим за преформатиране на икономиката, така че да се увеличат износът и чуждестраните инвестиции.“

Димитров опроверга и твърденията, че осуетените доставки за Китай ще дадат сила на Европа. Според него е точно обратното поради големия обем от стоки китайско производство на европейските пазари. До няколко месеца те може да поскъпнат с 20-40% и това няма да се отрази добре на потребителите, посочи той.

Стана ли бизнесът в Европа по-резистентен към кризи? Какво може да направи Европа, за да смекчи ефекта от конфликта в Близкия изток за икономиката?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Издигането на сина на Хаменей показва решимостта на Иран да продължи войната

Колко още може да си вдигне петполът заради конфликта в Иран

Няма край на войната в Иран, който да не рискува хаос

Конвои в Ормузкия проток рискуват противокорабните ракети на Иран