Напрежението в трансатлантическите отношения достигна нови критични точки миналата седмица, след като испанският премиер Педро Санчес се позиционира като най-острия европейски критик на американската военна кампания в Иран. Решението на Мадрид да наложи вето върху използването на местни бази за удари срещу Техеран предизвика светкавична реакция от Белия дом, като президентът Доналд Тръмп заплаши с прекъсване на търговските връзки и налагане на мита. Позицията на Мадрид може да не е толкова изненадваща, а да е плод на дълготрайна външнополитическа ориентация, която често поставя регионалните интереси пред евроатлантическата солидарност, коментира Румена Филипова, председател на Института за глобални анализи, в предаването "В развитие" с водещ Антонио Костадинов. 

„Испания изразява позиции, които са като цяло несолидарни с общите позиции на НАТО и се различават от основните стратегически направления на нейните партньори. Това е страна, която не се смята за фронтова линия на Европа."

Фокусът на Испания традиционно остава върху Латинска Америка, което води до пренебрегване на балансите, необходими за функционирането на общата структура за сигурност, коментира Филипова. 

Троянският кон на Пекин в Европа?

Според Филипова Испания се явява като проводник на китайско влияние в момент, в който Западът се опитва да ограничи икономическото присъствие на Пекин. Филипова обърна внимание на засиленото академично сътрудничество и потенциалното домакинство на третия завод на китайския гигант за електромобили BYD в Испания.

"Испания се надява на повече китайски инвестиции. Също така има вероятност, че Испания да стане домакин на третия завод на китайския производител на електромобили BioID. Така че виждаме, че Испания изразява позиции, които определено са в разрез със стратегическите направления на поне част от страните в НАТО."

Този икономически прагматизъм създава парадокс, смята Филипова. Докато Китай подкрепя индиректно режими като този в Техеран, европейски икономики като Германия и Испания продължават да търсят неговите инвестиции, за да поддържат жизнения си стандарт.

Липса на единен отговор в Европа

Войната в Иран и липсата на единен отговор от Брюксел според Филипова сигнализират за края на ерата на големите алианси и завръщане към билатералния ред. През 2025 и 2026 г. се наблюдава фрагментация, илюстрирана от появата на малки коалиции като „Е6“ и платформата „Е3“ (Франция, Великобритания и Германия).

„Когато Европа бъде поставена под натиск, тя никога не е единна. Обединеният отговор, който се представя като основна реторика, не се материализира в реалността. Виждаме завръщането към един рефлекс на самостоятелно действие.“ 

По отношение на самата военна операция в Иран, Филипова смята, че администрацията на Тръмп изглежда е извлякла поуки от провалите в Ирак и Арабската пролет. Целта вече не е „износ на демокрация“, а по-скоро намиране на прагматични лидери в рамките на системата.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.

Още по темата

Издигането на сина на Хаменей показва решимостта на Иран да продължи войната

Атака срещу ирански кораб разклати доверието на Азия в САЩ

Над 600 кораба "изчезнаха" заради войната и това се усеща от Черно море до Панама