Производствата с висока добавена стойност, а не отбраната могат да увеличат значително икономическия растеж у нас. Rheinmetall обяви инвестиция в Хърватия за производство на дронове. Точно такива производства, които активизират научно-техническия персонал на една страна, са нужни и на България. Това коментира Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Високопроизводителните сектори с по-висока добавена стойност носят повече ползи за икономиката и за хората, категоричен е той. Българската отбранителна промишленост, от друга страна, работи на границата на производствените си възможности и няма достатъчно ресурси за увеличаване на производството в условията на засилено търсене на военни продукти, отбеляза Иванов.

„Стои въпросът за нови инвестиции в сектора на отбраната. Беше обявена инвестицията на Rheinmetall, която очакваме да бъде изпълнена, но не смятам, че секторът на отбраната ще увеличи драстично брутния вътрешен продукт (БВП) на България“, коментира той.

Сложната геополитическа среда създава рискове за бизнеса у нас

Ускоряване на инфлацията вследствие на повишените цени на петрола и на горивата заради конфликта в Близкия изток е огромен риск за България, счита Иванов. От друга страна, всяко ускоряване или очакване за ускоряване на инфлацията поражда искания за по-високи възнаграждения, а повишената цена на труда намира отражение в цените на стоките и услугите. Стига се до т. нар. спирала труд-инфлация, добави той.

Другият риск според него е свързан с увеличаване на цената за финансиране на бизнеса, тъй като по-висока инфлация вероятно ще наложи вдигане на лихвените проценти. „Европейската централна банка (ЕЦБ), която определя паричната политика в еврозоната, от която вече и България е част, вероятно ще се откаже от намеренията си да понижи лихвените проценти, възможно е дори те да бъдат повишени, и това ще се отрази пряко върху бизнес средата и цената на финансиране за бизнеса“, изтъкна Иванов и добави, че при подобен сценарий конкурентоспособността на българския и на европейския бизнес ще бъде засегната.

Отделно от това икономиката на България е отворена и се влияе значително от бизнес средата в основните търговски партньори, които са страни в Европа. Когато в тези страни перспективите се влошат, това се отразява и на българския бизнес, посочи гостът.

Държавата да създаде икономически щаб за омекотяване на удара от криза

В сложната геополитическа обстановка държавата трябва да направи внимателен анализ на ситуацията и би било добре да сформира експертен икономически щаб с участието на видни икономисти и анализатори, не само на политически лица, който ежедневно да изследва процесите в икономиката и да разработи план за реакция при различните възможни сценарии, смята Иванов.

Според него е възможно кризата да прерасне във финасова и икономическа, а при Covid пандемията страната ни не е била подготвена добре и е действала на парче.

„Възможно е при правилно планиране на мерките и активизирането им при различни сценарии да бъде омекотен ударът от евентуална икономическа и финансова криза.“

Бизнесът изчаква край на политическата несигурност

Политическата нестабилност води до спад на икономиката или поне до задържане на икономическия растеж. В условия на политическа нестабилност и неяснота за бъдещото управление в страната бизнесът се въздържа от инвестиции, а те са факторът, който генерира икономически растеж, коментира Иванов. Това води до влошаване на условията за правене на бизнес в България, добави той.

Бизнесът настоява новите управляващи да превърнат развитието на икономиката в ясен приоритет и да осъществят реформи във всички държавни институции, които по думите на госта имат крещяща нужда от реформи.

„Настояваме за подобряване на бизнес средата и за ясна заявка, че няма да се повишават данъчните и осигурителните ставки.“

Нужни са също реформа в сектор „Сигурност и отбрана“ и премахване на автоматичните механизми, които предизвикаха ескалация на публичните разходи и несправедливост относно възнагражденията на публичния сектор, посочи Иванов. Според него тези механизми, включително при определянето на минималната работна заплата, са били въведени през послединте години под въздействието на политически популизъм. Той настоя минималната заплата да се определя въз основа на обективни икономически фактори, а не да бъде в плоска линейна зависимост от средната заплата.

„Искаме да видим реформа в образователната система, премахване на принципа „парите следват ученика или студента“ за финансиране на средното и висшето образование и отдаване на по-голяма тежест на качеството на образованието“, коментира гостът.

Бизнесът настоява още за реформа в здравната система, подобряване на публичните услуги и ефективност на публичните разходи, включително чрез съкращаване на заети в държавната администрация. „Тези реформи се отлагат от десетки години, но трябва да бъдат осъществени“, счита Иванов.

Ще се отрази ли спиране на руския газ за Европа върху българската икономика? Ще успее ли България да постигне очаквания икономически растеж през 2026 г.?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Войната няма да спре прилива на израелски туристи към България

Иран търси ескалация, за да оцелее. България не е под пряка военна заплаха

Цените на тока за бизнеса са краткосрочният риск за България от конфликта в Иран

Еврозоната е голямата застраховка за България срещу шоковете от Близкия изток