Първата годишна загуба в кратката история на автомобилния гигант Stellantis не е просто изолиран корпоративен проблем, а симптоматичен индикатор за цялостното състояние и структурните предизвикателства пред европейския автомобилен сектор. Макар компанията да съществува от 2017 година насам, този негативен финансов резултат не беше труден за предсказване, тъй като илюстрира сблъсъка между прекалено амбициозните планове за електрификация и суровите пазарни реалности.Това каза Калоян Желев, автомобилен експерт, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Финансовият трус в Stellantis и нуждата от стратегически рестарт

„За финансовата 2024 година компанията отчете приходи от около 154 милиарда евро, което представлява спад от близо 2% на годишна база“, коментира гостът. Впечатление обаче прави внушителната нетна загуба от над 22 милиарда евро, както и отрицателният паричен поток от близо 5 милиарда евро – резултати, които принудиха концерна да прекрати изплащането на дивиденти за 2026 година.

Според събеседника тази огромна финансова дупка обаче не е с оперативен характер. Тя се дължи на допълнителни разходи в размер на близо 25 милиарда евро, които са разпределени в няколко основни пера. Сред тях са отписани програми за електрически превозни средства, допълнителни разходи за преструктуриране, повишени гаранционни провизии и разходи по рестартирането на цялостната стратегия на компанията под ръководството на главния изпълнителен директор Антонио Филоса.

Очевидно е, че от Stellantis са инвестирали прекалено много средства, базирайки се на един твърде оптимистичен график за енергийния преход, който вече се нуждае от пренастройване. Желев обясни, че основната задача пред ръководството е мащабен стратегически рестарт, тъй като досегашните им виждания просто не отговарят на пазарната конюнктура.

Новата стратегия вече е в ход и включва завръщане към технологичния неутралитет – концепция, при която задвижващите системи далеч няма да се изчерпват само с чистата електрификация. Освен това компанията коригира инвестиционната си програма, допълни той, като забавя или отменя част от проектите за чисти електромобили, и предприема сериозно ребалансиране на пазарния си подход, особено в Северна Америка.

Трите шока пред европейската автомобилна индустрия

Случващото се в Stellantis разкрива много по-всеобхватно предизвикателство, пред което е изправена цялата европейска автомобилна индустрия. В момента континентът е пресечна точка на три мощни вектора, които оказват безпрецедентен натиск върху производителите.

Според Желев на първо място е китайският конкурентен шок. Компании като BYD и Geely разполагат със значително по-ниски производствени и бизнес разходи, по-добра вертикална интеграция във веригата на доставки и много по-кратки продуктови цикли. Днес Китай вече е най-големият световен износител на автомобили, което поставя европейските гиганти в изключително неизгодна позиция.

„Вторият вектор е свързан с агресивния регулаторен шок, предизвикан от климатичните политики на Европейския съюз“, сподели гостът. Сухопътният транспорт в ЕС генерира едва около 16% от въглеродните емисии на съюза, докато самият ЕС отговаря за около 5% от глобалните емисии. Въпреки това е наложена изключително строга времева и регулаторна рамка за насърчаване на електрификацията, включваща глоби за превишаване на емисиите и крайна цел за премахване на двигателите с вътрешно горене до 2035 година

Третият фактор се крие в самите реалности на търсенето. Европейският пазар е тежко регулиран и стимулиран по различни линии, но въпреки това интересът към електромобилите не нараства с очаквания оптимистичен темп.

Основните проблеми, свързани с липсата на динамика, на достатъчно динамика в развитието на електромобилното търсене, са на първо място високите цени на крайния продукт, естествено. След това недостатъчно добре и недостатъчно равномерно развитата зарядна инфраструктура на континента. И третото разбира се е потребителското колебание, което освен на разпокъсаността на субсидиите и на намаляването на една част от тях в ключови пазари в Европа, се дължи и на самата технологична незрялост на крайния продукт, който все още не изглежда като убедителен заместител на конвенционалните автомобили с вътрешно горене.

Геополитиката и краят на европейското автомобилно лидерство

В търсене на алтернатива, потребителите масово се насочват към хибридните технологии, които са по-достъпни и практични. Китайската технологична и индустриална мощ при хибридите обаче е толкова голяма, че европейските компании трудно могат да се отличат. Като метод за диференциация някои производители, включително Stellantis, дори обмислят връщането на дизеловите двигатели в част от гамата си. „Целият този процес показва, че индустрията е изправена пред екзистенциална заплаха“, коментира гостът.

„Към настоящия момент европейските автомобилни компании все още не са намерили правилния път напред, преминавайки болезнено от свръхоптимизъм към сблъсък с реалността“, коментира Желев. Процесът на търсене на нова точка на равновесие продължава, но остава отворен най-важният дългосрочен въпрос – какви ще бъдат окончателните щети за Европа и дали световното ѝ автомобилно лидерство вече не се е превърнало в явление от миналото.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Stellantis обмисля китайски EV технологии за по-евтини коли в Европа

Нова стратегия и разходи за €22 млрд. сринаха акциите на Stellantis

Производството на автомобили на Stellantis спада до нивата на 50-те години

Новият шеф на Stellantis трябва да успокои инвеститорите от САЩ