Войната в Близкия изток изстрелва суровините към нов цикъл на волатилност
Боян Рашев, инвеститор, в "Светът е бизнес", 04.03.2026 г.
Автор: Галина Маринова
Енергийните пазари навлизат в период на изключителна нестабилност, след като войната в Близкия изток прекъсна ключови доставки на петрол и газ. Европа и Азия вече усещат ефекта от спрените катарски LNG потоци, а премията за война при петрола расте. Златото и среброто остават предпочитани активи убежища, докато недостигът при индустриалните метали се задълбочава. Анализът на Боян Рашев в предаването "Светът е бизнес" с водещ Красимир Йорданов, очертава сценарий, в който геополитиката ще определя движението на суровините през цялата година.
„Енергийните пазари са лег хаос“, подчерта Боян Рашев. Той обясни, че светът не знае с какви допускания да работи, тъй като войната в Близкия изток поставя под въпрос нормалното преминаване на танкери през Ормузкия проток и ограничава добива в ключови държави.
Според него премията за война при петрола може да расте почти безгранично, ако ситуацията се задържи, а цените лесно могат да преминат над 100 долара за барел.
„Проблемът с газа е много по-голям“, отбеляза Рашев.
Спирането на катарския LNG износ вече удвоява цените в Европа.
Гостът предупреди, че истинският удар е за Азия, която е основният клиент на Катар, но Европа ще усети ефекта чрез конкуренцията за американски и австралийски товари.
Според него единственият начин да се компенсира липсващият катарски газ е възстановяване на руския тръбен внос, което определя като политически невъзможно.
„Ако инсталациите за обезсоляване спрат, е въпрос на дни да настъпи катастрофа“, предупреди той.
Рашев обърна внимание, че арабските държави са почти напълно зависими от внос на храни и от преработена морска вода, което прави евентуална ескалация с Иран изключително опасна. Той допълни, че Иран действа в режим на оцеляване и може да взема решения, които не отчитат икономическите последици за самия режим.
„Златото продължава да бъде добър залог“, коментира Рашев и посочи, че основният двигател на ръста му е загубата на доверие в доларовите активи след санкциите срещу Русия.
Той отбеляза, че най-големият купувач на злато напоследък е компанията Tether, а не централните банки.
По думите му среброто има още по-силен фундамент за растеж, тъй като добивът му е в спад от 2016 г., а индустриалното търсене расте заради електрификацията и нуждите на дата центровете.
„Алуминият се движи в друга посока“, отбеляза той и обясни, че производството в Близкия изток е ударено от спирането на газовите доставки, което създава голяма дупка в глобалния добив.
При медта проблемите в Индонезия, Чили и Конго, както и липсата на нови големи находища, поддържат цените високи.
Според него енергийният преход и експлозията на дата центровете ще изискват огромни количества мед през следващото десетилетие.