В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа

Водещи: Антонио Костадинов и Георги Месробович

AI може болезнено да пренареди пазара на труда и икономиката на България

Людмил Стойчев, управляващ съдружник в CBN Pannoff, Stoytcheff & Co., във „В развитие“, 02.03.2026 г.

2 March 2026 | 17:25

Автор: Волен Чилов

България е сред водещите държави в Европа по използване на изкуствен интелект, но масовото му навлизане вече създава напрежение на пазара на труда и променя баланса между софтуерния и хардуерния сектор. Докато компаниите търсят по-висока ефективност чрез автоматизация, рискът от съкращения, по-бавен растеж на потреблението и натиск върху публичните финанси се превръща в реален икономически проблем. Темата коментира Людмил Стойчев, управляващ съдружник в CBN Pannoff, Stoytcheff & Co., в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

България е на 15-о място в Европа по дял на хората в трудоспособна възраст, които използват изкуствен интелект, и на 27-о място в света от 147 страни. Страната ни се нарежда близо до държави като САЩ и Франция, а това е показателно колко бързо България възприема технологиите, заяви Стойчев.

Има ли натиск върху софтуерните позиции в България?

В момент на сериозни сътресения на пазара в софтуерния сектор след навлизането на нови AI инструменти и бурните реакции на пазарите, според гостът „въпросът не е дали AI агентите ще станат много добри, а кога и до каква степен ще изпреварят човешката скорост на писане на софтуер, базиран на алгоритми.“

Той посочи, че компании в сектора в България замразяват позициите за младши специалисти, което означава, че навлизането в професията става все по-трудно. Тази година обаче също се очаква, че на пазара на труда ще излязат още 1500-2000 софтуерни инженери.

„Не е ясно какво ще се случи с тези позиции още повече, че няма много пенсионери много в този бизнес, така че да се освободят позиции.“

AI интеграция и влиянието върху икономиката

Макар употребата на изкуствен интелект да е предимно индивидуална, две трети от компаниите, които използват AI у нас, вече плащат за него.

„Тези процеси обаче се случват в големите мултинационални компании, но малките и средни предприятия изостават, защото внедряването изисква технологично подготвен мениджмънт.“

Това носи и икономически риск, представен и в сценария на Citrini Research, каза Людмил Стойчев – ако една компания внедри AI, съкрати хора, повиши ефективността си, става по-конкурентен, но уволнените служители намаляват потреблението си и това влияе върху цялостната икономическа ситуация.

„Това е една вълна, която не е ясно докъде ще стигне. Вижте какво се случи с акциите на софтуерните компании за една седмица, пазарът изтри 2 трилиона долара капитализация.“

Събеседникът цитира проведена вътрешно анкета, която сочи, че четвърти анкетиран е виждал съкращения заради AI, а всеки втори очаква такива. Това обаче заплашва да удари сектора на услугите, които са основен двигател на българската икономика и имат над 12% ръст за последното тримесечие.

„Въпросът е доколко ще е устойчив, защото тези работни места също са под натиск от автоматизацията и изкуствения интелект. Аз се опасявам, че ще има в някаква степен замразяване на нови работни места в тази област и очакваме едноцифрен ръст на приходите.“

Влиянието върху бюджета

В този контекст по изявленията на служебния финансов министър Георги Клисурски бюджетният дефицит расте бързо, а ситуацията може бързо да излезе извън контрол, ако не се вземат спешни мерки, заяви гостът, като според него България „живее на кредит.“

„Ако не се вземат спешни мерки за овладяване на кредита, рискът е социалните плащания и разходите да бъдат поставени под напрежение.“

Кои сектори от българската икономика ще бъдат най-перспективни през 2026 г.? Може ли България да се възползва от инвестициите в центрове за данни? Как протичат процесите по замяна на хардуера в бизнеса и администрацията и как повишените цени на паметта ще се отразят на това?

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.