Големият въпрос без отговор в Иран - кой ще поеме щафетата след аятоласите
Чл. кор. проф. Владимир Чуков, арабист, във „В развитие“, 2.3.2026 г.
Обновен: 2 March 2026 | 15:33
Автор: Божидарка Чобалигова
Иранците си дават ясно сметка, че няма как да устоят на огромния военен натиск на израелската авиация. Счита се, че след вчерашната силно наситена с бомбардировки нощ вече няма здрав команден пункт на Корпуса на ислямските гвардейци, бяха потопени девет кораба, извършва се методическо унищожаване на бойната сила на иранците. САЩ са си поставили за цел да помогнат на Израел да унищожи не само ракетните установки на Иран, но и иранския военен флот. Това няма как да не завърши с разгрома на иранците. Нишката, която се къса, е кой ще дойде на власт след (убития при въздушните удари върховен аятолах – бел. ред.) Али Хаменей и каква е алтернативата на теократичната държава. Това каза арабистът чл. кор. проф. Владимир Чуков в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.
Не е ясно дали САЩ и Израел, които нанасят въздушните удари, имат готов план за Иран след Ислямската република. Според Чуков не може да се търси аналогия между сегашната военна операция в Иран и операциите на САЩ във Венецуела и Сирия, тъй като в Ислямската република към момента няма силна опозиционна група, която би могла да поеме щафетата от аятоласите. Единственият субект, който би могъл да играе алтернативна роля, според него е Корпусът на ислямските гвардейци, персонифициран от Али Лариджани, който беше удостоен с управлението на Иран след Нова година. Той е секретар на Върховния съвет за национална сигурност по волята на Али Хаменей и бивш командир от тази гвардия. Хората около него може би ще се намесят в управлението на Иран, въпреки че нямат духовни санове, счита арабистът.
Погледите според Чуков трябва да бъдат насочени и към обявилите се в известна степен за опозиция – сина на шаха или „Муджахидин халк“, които са единствената въоръжена групировка на терен в Иран, отбеляза Чуков. Той припомни, че на 23 февруари групировката е извършила нападение срещу командните пунктове на иранската армия и разузнаването, като ги изненада и успя да установи своеобразна „зелена зона“ в Техеран. А онзи ден „Муджахидин халк“ излязоха с декларация с пропагандна цел, че формират временно правителство в страната.
„Ако режимът в Иран падне, това трябва да стане само с усилията на хората, които са недоволни от начина си на живот в републиката.“
Но за момента не е ясно дали военната операция на САЩ и Израел има за цел смяна на режима в Иран, тъй като с досегашните му представители беше трудно да се постигнат резултати на масата на преговорите, или целта е запазване на режима, но с хора на върха с по-приемливо поведение. Чуков е песимист, че към днешна дата вторият вариант е на масата.
По силата на иранската конституция, след смъртта на аятолах Али Хаменей трябва да се назначи негов заместник в рамките на 40 дни. В момента Иран е управляван от тричленен съвет и се говори, че ще се търсят компромиси между отделните течения в самия режим, отбеляза Чуков. Сред тях са хардлайнерите, които са традиционно водещи, реформаторите, умерените.
„Но ще се търси и удовлетворяване в известна степен на опозицията, която на този етап е много по-активна навън, отколкото вътре в страната, при отчитане на интересите на САЩ и Израел.“
За момента тактиката на Иран е разширяване на конфликта и предизвикване на регионална война – ако допреди ден и половина бяха нападнати седем държави, сега те вече са девет, коментира Чуков и изтъкна като особено неприятна ескалацията срещу британската база на кипърска територия, тъй като Кипър е страна член на НАТО и ЕС. Според него Иран няма да капитулира веднага, както призова Доналд Тръмп, за да повиши цената си при евентуални преговори. Техеран атакува и съоръжения на петролния гигант Saudi Aramco с идеята да се повишат цените на петрола и световното обществено мнение да окаже натиск върху САЩ и Израел да спрат ударите, счита Чуков.
Сложният възел се заплита още повече с очакваното влизане в битката на ливанската групировка „Хизбула“, която е най-близкото прокси до Иран. Тепърва трябва да стане ясна реакцията на хутите. Прошиитските милиции в Северен Ирак и Багдад се активизираха и целият регион пламна, обобщи положението арабистът.
Според Чуков с разширяването на конфликта и атаките срещу множество страни в региона Иран задълбочава изолацията си. До вчера на обяд Техеран е изстрелял 337 балистични ракети по посока на страните от Персийския залив, дублирани от дронове.
На среща на външните министри от страните членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив с участието на представители на САЩ и Йордания беше приета декларация, която осъди остро агресията на Иран. Тя беше насочена включително срещу държавите, които силно адвокатстваха в полза на Техеран пред САЩ за избягване на въздушните удари.
„Всички са не само учудени, но и потресени от факта, че не беше пощаден и султанатът Оман, основният преговарящ, който се застъпваше силно за Ислямската република. Това заздрави солидарността между отделните държави в Персийския залив.“
Но между страните от региона няма единство какъв да бъде отговорът срещу Иран. ОАЕ и Саудитска Арабия са поддръжници на по-твърдия отговор срещу Иран, за разлика от Катар и Египет, които по-скоро се стремят към преговори и посредничество, отбеляза гостът.
Ще успее ли Иран да намери подобие на Делси Родригес във Венецуела? Може и да се очаква голяма бежанска вълна вследствие на конфликта в Иран?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.