Два месеца след официалното присъединяване на България към еврозоната, данните започват да разсейват масовите опасения за рязък скок на цените. Докато потребителите остават чувствителни към разходите си за храна и услуги, икономическата реалност показва забавяне на инфлацията и безпрецедентен ръст на интереса към капиталовия пазар. Това коментира Димитър Марченко, мениджър продажби във Freedom24 България, в предаването "Бизнес старт" с водещ Антонио Костадинов.

Историческите данни от други държави се повтарят и в България – преходът към еврото рядко води до трайно ускоряване на инфлацията, въпреки негативните очаквания, коментира Марченко.

Инфлационната реалност срещу усещанията

Според анализа на Freedom24, инфлацията в страната на практика отчита спад в началото на годината. Марченко посочи, че докато през декември миналата година тя е била около 5%, актуалните данни сочат понижение до 3,45%.

„Повечето хора могат да видят ръст в някои сектори като хранителни и транспортни, и съответно си мислят, че инфлацията се качва... Но на практика ние виждаме, че тя просто спада“, обясни Марченко.

Разликата между статистиката и „усещането“ за инфлация се дължи на факта, че потребителите измерват икономиката през ежедневните си разходи. Въпреки поскъпването в сектора на услугите и храните, технологиите и някои енергийни компоненти балансират общия индекс. Примерът на Хърватия и други страни от еврозоната потвърждава, че след първоначалния период цените се стабилизират и започва процес на конвергенция към целта на ЕЦБ от 2%.

Интерес към Българската фондова борса

Един от най-позитивните сигнали след приемането на еврото е елиминирането на валутния риск, което моментално привлече вниманието на чуждестранните инвеститори. Индексът на сините чипове SOFIX е отбелязал впечатляващ ръст от 19,39% за периода от 1 януари до края на февруари.

„Очаквахме ръст от може би 5-7%, но почти 20% беше доста голяма изненада за нас. За България това е доста добър напредък и показател за първите два месеца след приемането на еврото“, каза Марченко.

Инвеститорите вече проявяват по-високо доверие към българските активи, като компании като "Софарма", "Шели" и "Сирма Груп" са сред основните двигатели на индекса. Марченко подчерта, че липсата на разходи за превалутиране (лев-евро) и общата стабилност са ключови фактори за този бум.

Положителните ефекти се пренасят и върху пазара на държавен дълг. Очаква се на 9 март да бъде пусната нова емисия държавни облигации за 150 милиона евро с доходност от 2,75%. Според Марченко това е „бъдещето на българските ценни книжа“, тъй като интересът към държавните ни ценни книжа ще продължи да расте заради стабилния рейтинг и членството в „клуба на богатите“.

Геополитическите трусове за икономиката

Въпреки вътрешната стабилност, над България и Европа тегнат сериозни геополитически рискове. Конфликтът в Близкия изток и блокадата на Ормузкия проток вече оказват влияние върху цените на енергоносителите, като петролът поскъпна с близо 8% в понеделник.

„Колкото повече е блокиран протокът, толкова повече ще растат цените за нефта... Танкерите стоят и не мърдат, никой не може да излезе. Ако конфликтът продължи, петролът може да се качи още нагоре“, предупреди Марченко.

Той добави, че скокът на природния газ в Европа с над 20% в понеделник е директно следствие от факта, че 20% от световните потоци на втечнен газ минават през Персийския залив. Тази ситуация поставя под въпрос бъдещата политика на Европейската централна банка по отношение на лихвите. Ако енергийният шок доведе до нова вълна на инфлация, ЕЦБ може да бъде принудена да задържи лихвените нива високи по-дълго от очакваното.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.

Още по темата

Йоахим Нагел: Съмненията относно статута на долара като убежище са се увеличили

Масовото внедряване на AI идва с дефлация, рецесия и нова данъчна система

Над 900 000 работещи ще вземат ваучери за храна в България