Социалният план за климата на ЕС цели да смекчи ефекта от разширяването на схемата за търговия с емисии върху домакинствата и малкия бизнес. България е нетен получател по механизма, но достъпът до средствата зависи от транспонирането на директивата и ясна методология за разпределението им. В същото време страната остава с най-висок дял на домакинства в риск от енергийна бедност в ЕС, а политиките в сектор сгради и транспорт продължават да срещат структурни предизвикателства. Това коментират Теодора Пенева, Даниел Попов и Ася Добруджалиева от „Климатека“ в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Социалният план за климата предвижда близо 3,3 млрд. евро, което включва 2,5 милиарда евро европейско финансиране и 25% участие от национален принос, за да смекчи въздействието от новите въглеродни такси върху сградите и транспорта, които трябва да влязат в сила от 1-ви януари 2028 г. 

„Става въпрос за едни допълнителни въглеродни такси за изкопаеми горива, които евентуално ще натоварят сметките на домакинствата и на микропредприятията, които са целевата група на този план. Три са целевите групи - уязвими домакинства, уязвими микропредприятия и уязвими потребители на транспорт,“, каза Теодора Пенева.

Енергийната бедност остава системен проблем

Около 28% от домакинствата в страната са в риск от енергийна бедност, като реална статистика извън получателите на помощи за отопление все още липсва. Очаква се създаването на информационна система, която да агрегира данни и да позволи по-прецизно таргетиране на подкрепата. 

„Близо 28% от домакинствата в страната са изчислени като очаквания да бъдат в риск от енергийна бедност, така че мащаба на проблема за България е много голям. Ние сме в най-лошо положение в Европейския съюз и трябва да има ясни политики и мерки, които да работят за това да се преодолява енергийната бедност.“, посочи Ася Добруджалиева.

Рискове при прилагането на фонда

Според анализа фондът ще има ограничен обхват и допълваща функция, като съществува риск средствата да не достигнат до най-уязвимите. Част от директивата за разширената схема за търговия с емисии все още не е транспонирана изцяло, което поставя под въпрос достъпа до финансиране. 

„Този фонд ще засегне не повече от 12% от всички уязвими групи с всичките си мерки, за които ние нямаме конкретна методология как ще бъдат разпределени“, заяви Теодора Пенева.

Енергийно обновяване на жилищата

По Социалния план за климата са предвидени мерки за подобряване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради, но продължава моделът на 100% грантово финансиране, независимо от доходите на собствениците, което ограничава мащаба и темпа на обновяване.

„Ако продължаваме по този начин, ние може би ще обновим многофамилните жилищни сгради в страната, които над 64 000 все още трябва да бъдат обновени. До момента са обновени 4 000 сгради за период от 10 години. При този механизъм темповете на обновяване ще бъдат изключително бавни.“, каза Ася Добруджалиева.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

Санирането ще се ускори единствено чрез повече частно финансиране

Енергийната бедност няма да се реши с отлагане на либерализацията

Европроект осигурява достъпна чиста енергия за енергийно бедни домакинства