Предприемаческата екосистема в България беше създадена преди 10-15 години и все още се доизгражда. Въпреки малкия си мащаб, тя е много добре развита, но бизнесите, които са част от тази екосистема, са съсредоточени основно в София. Големият проблем извън столицата е, че местната власт не познава местния бизнес, а представителите на бизнеса не се познават помежду си. Това коментира Галин Стефанов, основател на Varnapreneurs, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Събитието Varnapreneurs, което той организира всеки  месец от вече почти три години, се опитва да промени това, тъй като според Стефанов предприемаческите общности са новият капитал. То е посещавано от средно между 300 и 450 души и няма ясно изразен фокус върху определена сфера, тъй като целта е да събере на едно място всички предприемчиви хора във Варна и региона – Добрич, Разград, Слистра, Шумен, Търговище.

 „В София има немалко предприемачески формати и събития, но липсва мост между столицата и другите големи градове в страната.“

Оказало се, че хората, които правят бизнес, имат един и същи проблем – няма с кого да обсъдят затрудненията си, нямат възможности за създаване на контакти, отбеляза Стефанов. Визията на Varnapreneurs е дългосрочна, предприемачът няма очаквания, че тя ще даде незабавно пряко отражение върху създаването на повече нови бизнеси. „По-големият въпрос е как създаването на предприемачески общности да стане устойчиво и в други градове“, добави той.

Според Стефанов държавата не поема инициативата да инвестира устойчиво в систематично предприемачество, което трябва да започне още от училище и да се прехвърли в университета, така че младите хора да бъдат адекватни за пазара на труда. „Образованието трябва да бъде осъвременено, така че в университетите да преподават повече практици“, изтъкна гостът.

Предприемачески общности вече има и в Стара Загора, Шумен и Русе, а българската предприемаческа асоциация BESCO планира събития в Пловдив и Варна. „Целта е постепенно да присъединим хората извън София, да им създадем среда, в която да черпят опит един от друг и да градим заедно“, отбеляза Стефанов.

Синдром на свръхподценяването

Българските стартиращи компании страдат от синдрома на недостатъчната увереност във възможностите си, счита събеседникът и добави, че поради това нововъзникващите компании обичайно започват от българския пазар и едва впоследствие мислят за разширяване в чужбина.

„Компании като „ЕндуроСат“, „Ампеко“, „Шели“ показаха, че в България може да се създава качествен продукт. А увереността във възможностите идва, когато компаниите знаят къде се намират.“

Те могат да разберат това като общуват с другите играчи на местния пазар и посещават събития извън България. Често на такива събития се оказва, че българските компании страдат от свръхподценяване, каза Стефанов.

Според него компаниите, които успяват да излязат на международен пазар, имат съвсем други умения, свързани с намирането на партньори. Той изтъкна, че в Европа и САЩ има много програми, които съдействат за това. „Съществуват инкубатори и акселератори, които позволяват на компаниите да отидат на събитие в САЩ, например, и да се запознаят с местни инвеститори, които да ги подкрепят да излязат на американския пазар“, посочи гостът.

По думите му в България има много капитал от фондове за рисков капитал, от т. нар. бизнес ангели, които инвестират по-малки суми, налично е и банково кредитиране, но винаги по-трудно е да се създаде устойчив бизнес модел и компания, която да съществува дългосрочно, отколкото да се намери финансиране.

AI и предизвикателствата пред стартъпите

Тенденцията в момента е стартиращите предприятия у нас да се насочват към изкуствения интелект, докато преди няколко години те са били ориентирани към блокчейн. Ключовият въпрос сега е колко бързо стартъпите могат да намерят продукт, за чието използване хората ще са готови да плащат, тъй като бързото развитие на моделите за изкуствен интелект може да обезсмисли напълно стартираща компания в рамките на шест до 12 месеца, каза Стефанов.

Моделите се променят бързо и решават задачи, които не са могли да решат само допреди две седмици. Може да се окаже, че продуктът, който стартиращата компания е създала, е загубил значението си, тъй като някой от големите AI модели е пуснал решението му като безплатна функционалност, отбеляза гостът.

Според него голяма част от компаниите все още не са готови да внедрят изкуствен интелект, тъй като не са решили проблеми с подобряване на вътрешните си процеси. От друга страна, има сектори, в които човешкият фактор е незаменим, а бизнес отношенията се поддържат между хора.

„Много поризводства ще бъдат заменени от роботи, производствени линии ще бъдат оптимизирани, но последиците от изкуствения интелект за работните места няма да са толкова мащабни, колкото си представяме.“

Как се отразява политическата нестабилност на предприемачите в България? Какви качества трябва да притежава успешният предприемач?

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

AI съосновател помага на предприемачите, но общността остава ключ за успеха

Гейминг индустрията в България расте благодарение на смели и мечтаещи предприемачи

Бизнес средата в България дава все повече възможности на младите предприемачи

Поучителните истории на българските предприемачи от миналото