През миналата година на пазара на бизнес имоти в България имаше единични сделки с обем от 40 млн.-50 млн. евро, което е съществена сделка за пазара. Вярваме, че през 2026 г. този обем на единична сделки ще бъде надскочен и това е положителен знак за пазара. Това каза Станимира Пашова, изпълнителен директор на Cushman & Wakefield Forton, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Колкото повече доверието в пазара и положителните очаквания за развитието му нарастват, толкова по-големи са обемът на единичната сделка и рискът, който инвеститорите са склонни да поемат на този пазар, отбеляза Пашова.

Миналата година на офис пазара са сключени сделки с десет офис сгради, като част от тях са инвестиционни, а останалите са за собствено ползване. Всички са с активи в София, докато при търговския сегмент и индустриалните площи има сделки и извън столицата. В Пловдив, например, са сключени сделки и в двата сегмента, като някои от тях са в диапазона 40-50 млн. евро, съобщи гостенката.

Изминалата 2025 г. – положителна година за офисите

Миналата година е била положителна за офисния наемен пазар с увеличение във всички видове сделки - преместване на нови локации, разширяване на съществуващи офиси и подновянане на съществуващи договори.

„Covid ефектът постепенно отмина, но той доведе до ефекта работа от вкъщи, който през последните 3-4 години играеше съществена роля на пазара. Това беше и достатъчно дълъг период, за да могат компаниите да определят доколко работата от вкъщи помага или пречи на бизнес модела им.“

Според Пашова компаниите в индустрии, в които сътрудничеството между хората, обучението и менторството играят ключова роля за създаване на добавена стойност за бизнеса, връщат хората в офисите в много по-голяма степен. „Има индустрии, където не е необходимо присъствието в офиса, и там т. нар хибриден модел, който е стандарт и за нашия пазар, предвижда по-голяма част работа от вкъщи“, отбеляза събеседничката. Към момента компаниите вече са наясно от какво имат нужда и негативният ефект от пандемията и работата от вкъщи е преодолян, добави тя.

Covid пандемията повлия силно и на гъвкавите офис площи поради свързаната с нея несигурност и според Пашова тези пространства ще останат дългосрочно като вид организация на работното пространство. „В първоначалните действия на компаниите по съкращаване на наетите офис площи непосредствено след пандемията това беше чудесно решение, за да обере несигурността в хората и в управлението на компаниите и процесите“, отбеляза тя.

Сега обаче светът отново се намира в положение на глобална несигурност и това възприпятства компаниите да планират дългосрочно, да създадат своя актуален бизнес модел или план, което подпомага търсенето на гъвкави офис площи, коментира гостенката.

Гъвкавите офис пространства дават решение на несигурността, като разрешават по-кратки наемни договори, спестяват на компаниите първоначалните разходи по обзавеждане и създаване на офисно пространство.

„Колкото повече продължава несигурността, толкова повече инетересът към такъв модел на използване на офисите ще нараства“, счита Пашова. Наред с това съществува и постоянно търсене, генерирано от стартъпи и малки компании, при които поради мащаба е по-изгодно да се използват гъвкави решения.

Ритейл парковете са в подем, но моловете няма да изчезнат

Ритейл парковете бележат значителен ръст през последните години, но Пашова изтъкна, че той започва от много ниска база и нарастването на обема на този вид площи е догонващо събитие, за да се стигне до справедлива пазарна ситуация.

„Характерът на един мол като бизнес модел е нещо много сложно, той има задължителни  и значими по мащаб изисквания относно локацията, потенциалните потребители, броя посетителите и не може да бъде създаден навсякъде в страната.“

Но в градовете извън големите необходимостта от търговски площи съществува и все повече се засилва с повишаването на жизенния стандарт и увеличаването на доходите на населението, изтъкна гостенката. Тези макроикономически предпоставки подсилват интереса към изграждане на търговски паркове и се очаква откриването им в различни градове в цялата страна да продължи през 2026 г., добави тя.

Моловете, от друга страна, няма да изчезднат, но част от тях може да се видоизменят, като добавят различни търговци или услуги, сменят стила или таргет аудиторията си, счита Пашова. „Приложимостта на тази концепция е ограничена и в момента в България има прекрасни продукти. Голяма част от моловете смениха своите собственици преди години, тъй като бяха страхотен продукт и обещаваха добра възвръщаемост на инвестициите“, добави тя.

Каква беше 2025 г. за пазара на бизнес имоти у нас? Българските или чуждестранните инвеститори са доминиращи? Какви са тенденциите при наемите на офиси, търговски площи и складове? Кой е сегментът с под 1% свободни площи?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

Пазарът на имоти: 80% покупки за нужда, 20% за инвестиция

Акции vs. имоти – „сините чипове“ на БФБ поскъпват по-бързо от жилищата

Как ще се промени пазарът на имоти в България след влизането в еврозоната

Какво да очакваме от пазара на имоти в София? Попитахме експертите