Технологиите могат да бъдат както източник на стрес, така и инструмент за адаптация към динамичната среда. Връзката между наука, медицина и изчислителни решения става все по-ключова в политиките за превенция и управление на риска. Суперкомпютрите и изкуственият интелект намират приложение в много аспекти като в диагностика, фармация, и материалознание. Паралелно с това България развива и фабрика за изкуствен интелект BRAIN++, която цели да изгради цялостна екосистема около тези технологии. Това коментира проф. Симеон Стоянов, от ръководния екип на суперкомпютър Discoverer и проекта BRAIN++, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Концепцията на събитието, посветено на стреса, разглежда ролята на технологиите за повишаване на адаптивността към променящата се среда, включително през медицинска, психологична и технологична перспектива. По думите на проф. Стоянов стресът често е реакция на организма към внезапни промени или лошо планиране, но има и положителна функция - да сигнализира за нуждата от баланс в начина на живот. 

„Концепцията на събитието е как технологиите могат да ни направят по-адаптивни към променящата среда. Чрез наблюдение на биомаркери и промени в състоянието технологиите могат да помогнат за навременни решения преди да се стигне до медицинска интервенция.“, коментира гостът.

Суперкомпютрите в медицината и науката

Изследователската част на медицината и диагностиката е свързана с натрупване и обработка на големи масиви от данни, което изисква значителен изчислителен ресурс. Това се отнася и до разработването на лекарства, включително при хроничен стрес, където са необходими мащабни изчисления и анализи. 

„Това са всички области, където се изисква много голямо събиране на голямо количество данни и съответно извършване на голямо количество изчисления, където суперкомпютрите всъщност са най-добре адаптирани в този аспект“, подчерта проф. Стоянов.

От материалознание до прогноза за времето

Освен в медицината, суперкомпютрите намират приложение в материалознанието, при т.нар. обратни задачи - когато са известни търсените ефекти, но не и начинът за постигането им.

Те се използват и за проверка на устойчивостта - създаване на цифрови двойници на сгради с цел симулации при земетресения, както и за метеорологични прогнози с висока резолюция. 

„В суперкомпютъра четири пъти на ден се смята времето с висока разделителна способност на летищата в България, където е много важно да се знае промяната на вятъра и стандартната прогноза не е достатъчна“, каза професорът.

BRAIN++ и въпросът за технологичния суверенитет

Според проф. Стоянов фабриките за изкуствен интелект са естествено продължение на развитието на суперкомпютрите и са ключови за технологичния суверенитет. България е сред държавите в Европа, които изграждат подобна структура. 

„Другият важен елемент, който Европа осъзна, е така нареченото осъзнаване за суверенитета в областта на изкуствения интелект, защото ако нямате изчислителни ресурси, нямате възможност да разработвате собствени модели“, заяви проф. Стоянов. Той допълни, че BRAIN++ се очаква да заработи към края на годината.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

България има огромен потенциал за иновации в денталната медицина

Центровете за данни пропускат "гореща" възможност

Нови реактори с торий биха могли да захранват вечно центровете за данни

Дигитални двойници и AI са бъдещето на климатичното моделиране