Българският капиталов пазар започна годината с впечатляващ импулс, но след първоначалната еуфория се появиха и признаци на охлаждане. Зад динамиката стоят комбинация от фактори - очакванията около еврозоната, корпоративни новини и структурни особености на пазара. Банковият сектор и технологичните компании остават във фокуса, докато по-малките дружества и пазарът за растеж продължават да усещат по-тежкия макроклимат. Според пазарни участници устойчивото развитие ще зависи най-вече от ликвидността, новите IPO-та и дългосрочния интерес на инвеститорите, а не от краткосрочни „горещи“ капитали. Това каза Георги Мартинов, финансов анализатор в "Карол" в предаването "В развитие" по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Ръстът на SOFIX в началото на годината беше толкова силен, че дори привлече международно внимание. „Индексът буквално се изстреля и беше посочен като един от най-добре представящите се в света“, коментира гостът. По думите му последвалото успокояване е напълно естествено след толкова рязко движение нагоре.

Еврозоната не е единственото обяснение

Според пазарни участници ефектът от очакванията за присъединяване към еврозоната е само част от картината. Разделянето на котировките и корпоративни новини - като плановете на Sirma Group за излизане на чужд пазар - също са подкрепили търсенето. „Комплексни са причините. Не е само еврозоната“, подчертава Мартинов.

Банковите акции, включително тези на Централна кооперативна банка, се откроиха като едни от най-добре представилите се. Очакванията са, че при влизане в еврозоната капиталовите буфери ще се оптимизират, което може да позволи разширяване на кредитната активност, която пък е ключов двигател за печалбите на сектора.

Двойните листвания и „ефектът Шели“

Инвеститорският интерес към технологичните компании остава висок. При Shelly Group пазарът вече се движи основно от резултатите и от навлизането на нови чуждестранни инвеститори.

„Еуфорията не е от самото двойно листване, а от това, че компанията постепенно беше открита от международния ритейл“, казва Мартинов, като предупреждава, че всяко отклонение от прогнозите може да доведе до бърза корекция.

Предизвикателствата пред пазара за растеж

По-малките компании на пазара за растеж усещат по-силно глобалното охлаждане във венчър капитала. От 2022 г. насам интересът към по-рискови инвестиции е по-слаб, което ограничава листванията.

„Тук вече става въпрос за активно търсене на качествени компании и реална оценка, а не за инерция“, отбелязва Мартинов.

Според пазарни участници ключът към по-висока активност е разширяването на инструментите и инвеститорската база. Подкрепа за листване на държавен дълг от Министерство на финансите, с участието на Комисия за финансов надзор и Българска фондова борса, може да привлече нови участници, които се чувстват по-комфортно с по-познати инструменти.

Перспективите за 2026 г.

Очакванията са за година с нови публични предлагания и по-високи обеми на търговия, макар и без темповете от първите седмици, каза Мартинов.

„Предпочитам да видя еволюционен, устойчив интерес, а не краткосрочни горещи потоци“

В този сценарий пазарът може да постигне умерен двуцифрен ръст, подкрепен от нови емитенти, по-силно участие на институционални инвеститори и постепенно повишаване на инвестиционната култура - фактори, които биха превърнали текущия цикъл в по-устойчив от предишните.

Материалът не е препоръка за вземане на инвестиционно решение.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.