World Money Fair 2026 събра над 300 изложители в Берлин и потвърди ролята си на водещо глобално изложение за монети и благородни метали. Форумът очерта ключови тенденции - забавени доставки на сребро и силно търсене на инвестиционно злато. Активността на централните банки продължава да бъде стабилизиращ фактор за цената, докато профилът на инвеститорите се подмладява. Това коментира доц. д-р Валентина Григорова-Генчева, директор „Злато и нумизматика“ в Първа инвестиционна банка, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

По думите на Валентина Григорова-Генчева тазгодишното изложение в Берлин е дало ясен сигнал за недостиг на благородни метали. Освен като монетен форум, събитието е място за договаряне на количества и обсъждане на проблеми по веригата на доставки между рафинерии, търговци и инвеститори. Според нея именно високото търсене и силният ръст в борсовите котировки стоят зад липсата на наличности и забавените доставки, особено при среброто и по-малките инвестиционни кюлчета злато.

„Най-важният сигнал, който получихме всички тази година, беше недостиг на наличности на благородни метали.“, заяви гостът.

Пазарна динамика и ролята на централните банки

При платината и паладия търсенето е значително по-малко спрямо инвестиционното злато и среброто, въпреки влиянието на геополитическите фактори и санкциите. Според гостът бумът при среброто е бил  неочакван и спекулативен, движен основно от безналично търсене от Китай. По отношение на златото тя подчерта значението на централните банки като двигател на пазара.

„Покупките от централни банки несъмнено ще продължават и те ще бъдат котвата, която стабилизира на много високо ниво борсовите фиксинги и цената на инвестиционното злато.“, подчерта Григорова-Генчева.

Подмладяване на инвеститорската база

Колекционерите продължават да търсят редки емисии с ограничен тираж, но по-големият интерес е насочен към инвестиционни монети и кюлчета с по-малки номинали за по-лесна ликвидност. Според маркетингово проучване и преки наблюдения на банката инвестиционната база в България се подмладява.

„Докато преди инвеститорите в злато бяха на възраст между 50 и 70 години, то в момента вече имаме една група между 27 и 45 години, която постепенно става по-активната в сделките с благородни метали.“, коментира гостът.

Златото като хедж срещу инфлация

Григорова-Генчева отбеляза, че в съвременната среда все по-често става дума за доверие към финансовите инструменти. Според нея физическото злато изисква дългосрочна стратегия и търпение, докато спекулативните движения често са краткосрочни.

„Търпението е правилната политика за тези, които инвестират в физическо злато.“, допълни тя.

Намесата на AI в инвестирането

Намесата на изкуствени интелект във формирането на инвестиционни стратегии вече оказва реално влияние върху пазара на благородни метали.

„Мнозина, особено по-неопитни, се обръщат към различни платформи, които предлагат AI консултант при формирането на инвестиционните портфейли и при режима на покупки и продажби. Именно тези платформи бяха част от причината за резкия спад на цените в края на януари.“, подчерта Григорова-Генчева.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Златото поскъпва към $5000, докато купувачите се връщат на волатилния пазар

Ниската ликвидност тласка среброто към екстремна волатилност

Геополитиката движи металите: ескалация вдига цените, деескалация ги сваля

Българите започват да разбират същността на инвестирането и стават по-постоянни