В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Антонио Костадинов и Георги Месробович

Споровете със САЩ и разногласията за Украйна катализираха Европа на две скорости

Боян Иванчев, финансист и преподавател в УНСС, във „В развитие“, 17.2.2026 г.

17 February 2026 | 15:28
Обновен: 17 February 2026 | 15:40

Автор: Божидарка Чобалигова

Несъгласието на Унгария, Чехия и Словакия относно помощта на ЕС за Украйна в размер на 90 млрд. евро и противопоставянето със САЩ в икономическата и политическата област катализираха разговора за Европа на две скорости. Изострянето на тона между Европа и САЩ доведе до ясно осъзнаване на това, че през годините Старият континент изостана в отбранителния сектор и някои от технологиите и това изисква ускорени големи инвестиции и решения. Това коментира Боян Иванчев, финансист и преподавател в УНСС, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

От друга страна, механизмът, по който се вземат решения в ЕС, не винаги е достатъчно бърз и има държави като трите централноевропейски страни, които обикновено са против по-резки решения за технологично и военно догонване и противостоене на Русия, обясни Иванчев. Затова по-големите икономики като Германия, Франция, Испания, Италия, Нидерландия и Полша обсъждат Европа на две скорости, тъй като това са държавите, които са технологичните лидери в региона и с най-големи възможности за отбранителна и върхова техонолгична дейност, добави той. Според него подобно развитие е правилно, тъй като ако другите държави се противопоставят, не може Европа и най-големите европейски страни да изостават допълнително.

Постоянно емитиране на общ дълг

Франция е лидер в емитирането на общи дългове и президентът Еманюел Макрон казва, че са нужни 1,2 трлн. евро на година, за да бъде Европа не по-малко силна от Америка и Китай, отбеляза гостът.

„Противостоенето не е точно в създаването на Е6, а в емитирането на общ дълг като постоянна програма. Германия принципно се противопоставя на тази идея, но вече имаме емитирани европейски облигации като специални емисии.“

Сега предложението е да се създаде регулярен календар на емисии на европейски дълг и той да бъде гарантиран с бюджетните приходи на всички държави. „Изглежда, че перспективите са положителни Франция и Германия да намерят общ език и да се върви в тази посока“, каза финансистът.

Желанието на французите е да се увеличи дългът спрямо БВП, което не е съвсем в синхрон с разбирането на Германия и европейските политици няма да бъдат готови много рязко да пожертват социалното добруване с цел технологично развитие, изтъкна той, но добави, че увеличаването на разходите за отбрана и технологии върви в синхрон с намаляване на социалните пакети за имигрантите предимно от трети страни.

Според госта на Мюнхенската конференция по сигурността е станало ясно, че Европа има желание за еманципация, както и потенциал да я постигне, тъй като фундаменталната наука идва от Стария континент, а не от САЩ.

„Европа иска да има общ капиталов пазар и е време за това, тъй като много страни от Източна Европа, всъщност всички с изключение на Полша, имат вегетиращ капиталов пазар. Европа иска да използва парите на европейците за производство или развитие в науката вместо да спят в депозити с цел догонващо развитие“, коментира Иванчев.

Къде е България?

Нюансът на разговора, който се води от две години по света, е свързан с разделение на по-големи и силни страни спрямо по-малки и слаби. Българската икономика е малка, в размер на 220 млрд. лв., така че страната ни може само да се съобрази и да защитава, доколкото е възможно собствените си интереси, счита гостът.

„Но като част от силна Европа за България тези развития са добри, тъй като БВП на страната ни до голяма степен зависи от износа към ЕС. Ако Германия и Италия са добре, и ние сме добре, ако те изостават и ние изоставаме.“

Според Иванчев няма противопоставяне между България и Е6, тъй като реалността в момента е, че в България има множество фабрики, в които се шият ризи, а в множество фабрики във Франция и Германия се произвеждат кораби, подводници, ракети и самолети.

Възможно ли е Швеция да се присъедини към еврозоната и какво би означавало това за икономиката на валутния съюз? Какви сигнали изпраща американската икономика? Може ли да се очаква корекция на капиталовия пазар в САЩ?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.