Инфлацията в България ще остане стабилна на сегашните си нива, а лихвите по кредитите вероятно ще се запазят ниски. Кредитният рейтинг на страната може да бъде повишен, но след като станат ясни резултатите от изборите и се види как ще се сформира правителство и каква ще бъде фискалната му политика. В по-дългосрочен план интеграцията на България в еврозоната ще повиши доверието на местните и на чуждестранните инвеститори към страната и това може да доведе до допълнителен икономически растеж. Такава прогноза направи Кристоф де Мил, председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на ОББ, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Основните кредитни агенции вече подобриха кредитния рейтинг на България през юли миналата година. Това се дължеше на решението за приемане на еврото и покриването от страната на критериите за конвергентност, припомни Де Мил. „В момента рейтинговите агенции разглеждат редица параметри – фискалните резултати, потенциалния ръст на БВП. Предвид обстоятелствата в България вярвам, че има потенциал рейтингът да се подобри, но това вероятно ще се случи след като видим резултата от изборите, как ще се сформира правителството и каква ще бъде фискалната му политика“, отбеляза той.

Гостът очаква инфлацията в България веднага след приемането на еврото да остане на сегашните си нива от 3-3,5%.

„Видяхме, че през януари инфлацията се ускори с 0,6%, което може да се причисли към временния ефект от приемане на еврото. Не считам, че единната валута ще доведе до фундаментално ускоряване на инфлацията, траекторията ѝ ще зависи изцяло от фискалната политика.“

Ако България приеме фискална политика на основата на публичните харчове, финансирани с външен дълг, това би могло да засили натиска за ускоряване на инфлацията, каза Де Мил, но повтори, че по-скоро очаква тя да остане на сегашните си нива.

Ползите от еврото

В краткосрочен план ефектите от приемането на еврото са свързани с по-ниски разходи за  физическите лица и фирмите за валутен обмен. Освен това с въвеждането на еврото минималните задължителни резерви на банките до голяма степен бяха освободени, което създава допълнитена ликвидност на пазара, коментира гостът. Тя може да се използва за финансиране на нови проекти на физически лица и фирми и също така вероятно ще осигури ниски лихвени проценти в бъдеще, прогнозира той.

„Това означава, че не само ще има налично кредитиране, а хората и фирмите ще могат да си го позволят.“

Това ще доведе до икономически растеж, подобряване на кредитния рейтинг на България и по-евтино държавно финансиране чрез дълг, изтъкна Де Мил. В средносрочен и дългосрочен план според него допълнителната интеграция на България в паричния съюз ще доведе до увеличаване на доверието към нея на местните и чуждестранните инвеститори, което може да е предпоставка за допълнителен икономически растеж. „Самото въвеждане на еврото няма да е фактор за икономически растеж, но ще го улесни“, счита банкерът.

Според него увеличената ликвидност чрез освободените минимални задължителни резерви е положителна, тъй като дава възможност за допълнително финансиране на добри бизнес проекти. Той обаче не смята, че банките ще променят политиката си на кредитиране заради еврото и по-голямата ликвидност.

„Основният елемент от кредитната политика на една банка е кредитирането на кредитоспособни клиенти и проекти. Част от допълнителната ликвидност ще отиде не само за финансиране на нови проекти, а потенциално ще бъде насочена към инвестиции в държавни ценни книжа или към други инвестиции. Например, банките ще инвестират по-бързо в дигитализацията на сектора“, отбеляза Де Мил.

До края на годината 80% от услугите на ОББ ще са налични в телефона

Дигитализацията на банковия сектор е в ход от много години, каза гостът и добави, че миналата година ОББ Мобайл е приветствала едномилионния си клиент, а в мобилното приложение има половин милион потребители на ден. Банката ще инвестира допълнително, за да дигитализира услугите си и очаква в края на годината 80% от тях да са налични в телефона.

„Тъй като имаме половин милион потребители дневно, можем да предлагаме много повече от чисто банковите услуги, искаме да се превърнем в дигитален партньор на нашите клиенти, за да извършват повече дейности през банковото си приложение, включително да могат да си купят кола или жилище, да сключат договор с компания за ремонти“, каза Де Мил и добави, че целта е клиентите да бъдат обслужвани през целия жизнен цикъл.

Според него изкуственият интелект има огромен потенциал, но и редица недостатъци и компаниите трябва да бъдат предпазливи. Той може да подобри вътрешните процеси в банката, като елиминира голям обем от ръчна работа. Недостатъците му са свързани с ефекта на халюцинирането, затова банките трябва да подсигурят предварително гладката работа на AI при обслужването на клиенти.

„Фирмите вярват, че могат да въведат стандартен изкуствен интелект в компанията, но според мен той трябва да бъде персонализиран спрямо организацията и процесите ѝ. Това означава, че въвеждането на изкуствения интелект е процес, който изисква строго управление, правилно въвеждане в рамките на организацията и добри насоки към хората как да го използват по най-добрия начин.“

Де Мил е категоричен, че изкуственият интелект няма да замени хората, а ще промени начина, по който се върши работата и ще създаде много нови възможности за работа.

Ще изчезнат ли банковите клонове? Как ще се промени ролята на банковите служители? Как се справят банките с киберзаплахите? Какво още предстои за тях в процеса на преход към еврото?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

Малкият бизнес изнесе голямата тежест в прехода към еврото

Еврото ускорява растежа на онлайн търговията и отваря нови пазари

С еврото: конвергенция при потребителските кредити и фиксирани ипотеки

Еврото ще донесе по-достъпни кредити с твърди фиксирани лихви

Първите дни на България с еврото: как се справиха бизнесите и банките