Кредитирането в България поставя рекорди, а депозитите растат
Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземанията, във "В развитие", 12.02.2026 г.
Обновен: 12 February 2026 | 16:25
Автор: Галина Маринова
В навечерието на влизането в еврозоната потребителите теглят по-големи заеми, но все по-често изпитват затруднения с обслужването им. Кредитирането в България расте с рекордни темпове, а депозитите на домакинствата се увеличават с над 20%. Паралелните кредити и намаляващата събираемост са сигнал за нужда от по-строги кредитни политики. Финансовата дисциплина трябва да започне от държавата, за да се пренесе към бизнеса и домакинствата. Това каза Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземанията, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.
Последните данни на БНБ показват силен ръст в кредитирането и депозитите през 2025 г., като общият размер на заемите достига 119 милиарда лева.
„В момента 28 процента от всички кредити са между 100 и 250 хиляди лева“, което показва тенденция към по-големи суми при по-малък брой отпуснати заеми.
Според нея това е резултат от рекордното търсене на имоти и автомобили, което е оформило потребителското поведение през годината.
Домакинствата увеличават депозитите си с над 20%, като повече от половината са над 50 000 лева.
„Мантрата, че българинът обеднява, няма цифрово доказателство“, тъй като значителни средства са били пренасочени към банки, автомобили, имоти и дори инвестиции в злато.
„Депозитите на домакинствата нарастват с над 20%, като 55% от тях са над 50 000 лева. Хората извадиха парите изпод дюшеците и ги вложиха в банки, автомобили, недвижими имоти и дори в злато и монети. Това са нещата, които българинът традиционно смята за добра инвестиция.“
Тя свързва това с психологическата подготовка за влизането в еврозоната и желанието на хората да подредят финансите си.
Въпреки положителните макроикономически сигнали, Димитрова предупреждава, че „все повече се изпада в задлъжнялост и все по-трудно се изплащат кредитите“.
„Все повече се изпада в задлъжнялост и все по-трудно се изплащат кредитите. През последното тримесечие виждаме намаляване на събираемостта при финансовите компании. Това рано или късно ще се отрази в промяна на кредитните политики и изискванията към потребителите.“
Финансовите компании вече отчитат намалена събираемост, а новата система НИС позволява почти моментално проследяване на кандидатстванията за кредити.
Тя обръща внимание на тревожната тенденция един човек да тегли множество паралелни кредити от една и съща институция, което увеличава риска от неплатежоспособност.
Димитрова препоръчва на потребителите да обединяват задълженията си, когато е възможно.
„Един голям кредит дава яснота за бюджета“, подчерта Димитрова, докато множество малки заеми водят до загуба на контрол и липса на финансова дисциплина.
Според нея вноските по кредитите не бива да надвишават една трета от разполагаемия доход, въпреки че официалното изискване за ипотечни кредити допуска до 50%.
Влизането в еврозоната не води до незабавни промени в кредитните условия, тъй като банките са силно ликвидни и запазват надбавките по заемите.
Намаляването на минималните резерви освобождава значителен ресурс, който ще стимулира кредитирането.
В корпоративния сектор ръстът е по-умерен, но стабилен, а фирмите обикновено обслужват задълженията си по-редовно.
„Държавният сектор става по-привлекателен от частния“, посочи гостенката. Това според нея е индикатор за липса на стягане на коланите на ниво управление.
„Финансовата дисциплина започва от държавата. Тя не започва от банките, не започва от потребителите, не започва от мен и вас. Както една фирма е такава, какъвто е нейният управител, така и една държава е такава, каквото е нейното управление.“
Тя подчертава, че добрият пример трябва да идва отгоре.
Според нея 2026 г. ще бъде по-спокойна, но следващата може да се окаже по-предизвикателна за кредитополучателите.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.