България се движи устойчиво от 2012 г. насам под границата от 50 точки в Индекса за възприятие на корупцията, която показва систематични проблеми в антикорупционните политики и действия. През последните две години страната ни започва стръмно слизане – от 45 през 43 до 40  от 100 възможни точки в индекса за 2025 г. и е устойчиво на последно място в рамките на ЕС на тема антикорупция. Това каза Калин Славов, изпълнителен директор на „Прозрачност без граници“, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

България е последна в ЕС заедно с Унгария, която политически и икономически анализатори определят като сравнително несистемен играч в съюза, изтъкна Славов. Дълго време страната ни се движеше заедно с Румъния, но сега кривите на двете страни се разделят. Румъния също не се представя много добре в индекса, но има пет точки повече от България и показва по-устойчива тенденция за възходящо движение, посочи гостът.

„Ако вземем предвид бъдещото членство на страната ни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), тя е на 35-о място от 38 страни и също не се представя особено добре.“

България би заела първо място в Западните Балкани, като се нарежда до Албания, която има 39 точки в индекса.

Той се основава на изследвания на 13 организации със световен мащаб и авторитет, сред които Световната банка, Freedom House, Световния проект за правосъдие. На базата на техните годишни изследвания се агрегират аспектите, които са относими към доброто управление, демократичните и политическите права и които имат отношение към корупционните явления, обясни Славов. Допълнително са взети мнения от бизнеса и от анализатори, които следят тези специфични теми.

„Това е композитен индекс с много „сетива“, за да поеме първоначалните резултати, и това е един от индексите, с които чуждестранни инвеститори се съобразяват, когато вземат своите решения“, коментира гостът.

Страните в Европа се представят най-добре

Средното ниво на Индекса за възприятие на корупцията в ЕС е 62 точки, а европейските държави са с най-добро представяне с резултат между 80 и 89 точки, съобщи Славов.

Нивото от 40 точки на България взема предвид и много базови показатели като ниво на сигурност и демокрация, като по ниво на сигурност страната ни се състезава със Сомалия, където има гражданска война.

„По ниво на демокрация България отчита драстичен спад, а един от мотивите са проблемите на изборите за последното Народно събрание, свързани с частичната касация и включването на нова политическа партия. Видяхме и изборите в Пазарджик, които имаха силен отзвук и провокираха опити в НС да се промени изборното законодателство. Тези събития са пряко свързани с нивата на политическа корупция.“

Според Славов политическата нестабилност оказва и ще продължи да оказва негативно влияние, тъй като политиците започват да мислят с все по-къси хоризонти и не вземат реални дългосрочни мерки за промяна на антикорупционната среда, а оттам и на бизнес средата.  

За бизнеса подобна среда означава повече риск и разходи, тъй като в рискова среда кредитите и застраховките по сделките стават по-скъпи, отбляза гостът. Според него част от доброто развитие за бизнеса е да възприеме практиките за добро управление, тъй като те са възможност да натрупа кокурентни предимства.

Законът за лобизма – добри намерения, лошо изпълнение

Идеята за закон за лобизма е вдъхновена от комуникацията с ЕК и е част от механизма на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Качен е за обществено обсъждане, като срокът е 2 март, отбеляза Славов.

„Основната цел на един Закон за лобизма е да изсветли начина на вземане на решения в публичната власт. Проектът не прави това“, счита той. Втора цел според него би била да извади на светло комуникацията между бизнеса и държавните ръководители и да направи връзката ефективна. „Такива механизми самият закон не съдържа – като правна техника той е много лош, а прехвръля регулацията на отношенията в бъдещ Етичен кодекс“, коментира гостът.

Според него основното, което постига законът, е притъпено да търси чуждестранни агенти сред гражданското общество. Славов даде като добър пример австрийския закон за лобизма, който ясно разграничава търговската дейност лобизъм в рамките на частен интерес от демократичния процес на участие във вземането на решения на гражданите като проява на суверенитета.

Доближава ли се България до африканските страни по някои от показателите, включени в индекса? Реалистично ли е страната ни да приключи процеса по присъединяване към ОИСР през 2026 г.?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Корупцията в България и по света продължава да се засилва, сочи нов доклад

България с трайно ниски резултати и липса на напредък в борбата с корупцията

За първа година корупцията не е водещ проблем за австрийския бизнес в България