Преговорите между САЩ и Иран в Оман тази седмица поставиха цената на сорта Брент на ръба: задънената ситуация заплашва да тества нивото от 75 долара, докато едно надеждно споразумение би намалило геополитическата премия за риск, спускайки цената на петрола към 60 долара. Политическите сигнали са по-ясен фактор за волатилността отколкото предлагането и очакваме несигурността да продължи в краткосрочен план, което ще направи цените податливи на резки колебания при промяна на новините.

Всяка надеждна сделка между САЩ и Иран в Оман тази седмица би оказала натиск върху цените на петрола, като би премахнала голяма част от неотдавнашната геополитическа рискова премия, а не като би увеличила предлагането. При този сценарий цената на сорта Брент ще спадне обратно към 60 долара за барел. От друга страна, задънена улица би поддържала напрежението и би въвела отново риск от поскъпване, заплашвайки да изтласка петрола над 70 долара. По-нататъшно ескалиране би зависело от това дали натискът ще се превърне в действия, като по-строго прилагане на санкции, прекъсване на доставките или военна конфронтация.

Най-вероятният краткосрочен резултат е продължаваща несигурност, която ще остави цените податливи на резки колебания в рамките на сценария на BI от между 60 и 75 долара, в зависимост от промените в новините, дори ако физическите потоци на петрол останат до голяма степен непроменени засега.

Иран създава двустранен риск за цените на петрола, обусловен по-скоро от геополитическите събития, отколкото от циклите на предлагането – ескалацията или по-строгото прилагане на санкциите повишава риска от поскъпване, докато дипломатическият напредък вероятно ще доведе до понижение на цените.

Едно надеждно споразумение, фокусирано върху ограниченията в ядрената програма и облекчаването на санкциите, би намалило геополитическата несигурност и би позволило по-високият износ на Иран да се върне на официалните пазари с течение на времето, засилвайки по-негативните фундаментални фактори в условията на излишък.

Предизвикателството за пазарите е, че сигналите за политиката са склонни да се променят рязко, което затруднява стабилизирането на очакванията. В резултат на това цените на петрола се колебаят между риска от нарушаване на ценообразуването и риска от реинтеграция, което засилва несигурността дори при липса на конкретни промени в политиката.

Иран се превръща в основен източник на краткосрочна несигурност за петролните пазари, като внася нестабилна геополитическа рискова премия, която може да се натрупва и разпада бързо. В края на януари нарастващото напрежение допринесе за краткосрочното повишение на цената на сорта Брент над 70 долара за барел, тъй като пазарите отразиха риска от ескалация, въпреки иначе нестабилните фундаментални показатели.

Тази премия обаче се оказа нестабилна, тъй като на 2 февруари цените спаднаха с повече от 5%, след като сигналите за подновяване на преговорите между САЩ и Иран предизвикаха бърза преоценка. Този епизод подчертава как Иран влияе върху петрола не толкова чрез непосредствени загуби на доставки, колкото чрез промени във възприемания риск. Докато политическата ориентация остава неясна, цените на суровия петрол вероятно ще останат чувствителни към новините, като резки колебания ще отразяват променящите се вероятности, а не разликите в действителните физически потоци.

Важен, но често пренебрегван фактор в перспективите за петрола в Иран е по-скоро прилагането на санкции, отколкото ескалацията на конфликта. По-строгият контрол върху сенчестия флот на Иран – чрез конфискация на танкери, натиск върху застрахователните компании, ограничения в пристанищата или вторични санкции – може да ограничи износа без никакви директни военни действия.

Тези мерки могат да забавят доставките, да повишат разходите и да намалят ефективното предлагане, дори ако нивата на производство не се променят. Тъй като те не водят до открит конфликт, вероятно ще се използват периодично, а не постоянно. Това създава риск от прекъсване на петролните потоци и допринася за краткотрайни скокове в цените, предизвикани по-скоро от заглавията в медиите за налагането на санкции, отколкото от трайни загуби в доставките.

Петролните пазари остават силно чувствителни към неочаквани прекъсвания в доставките, дори когато балансът изглежда стабилен. Анализът на Bloomberg Economics на минали събития показва, че 1% спад в глобалното предлагане обикновено води до повишение на цените с между 2-6%. Мащабът на Иран прави тази чувствителност особено значима.

Въпреки санкциите, производството на суров петрол надхвърля 3 милиона барела на ден. Частично прекъсване от 10-20% – равно на около 0,5-1% от глобалното предлагане – би могло да доведе до повишение на цените с няколко долара за барел, без да се отчитат допълнителните премии за риск, свързани с транспортирането, застраховката или ескалацията на конфликта.

Рискът за иранския петрол се увеличава значително, ако напрежението премине от реторика към ограничени действия. Най-вероятните резултати не са трайни щети на нефтените находища, а прекъсвания на износа и транспортирането.

Нарушенията в пристанищата, електроснабдяването, достъпа до транспортиране или застрахователното покритие могат да забавят потоците на петрол, дори ако производството продължи. Корабособствениците също могат да се оттеглят, което ще доведе до намаляване на ефективното предлагане без физически щети. Най-екстремният риск с ниска вероятност остава прекъсването на трафика в Ормузкия проток, през който преминава около една пета от световния износ на петрол, включително пратки от Саудитска Арабия и ОАЕ. Дори краткотрайна намеса би имала голямо влияние върху цените.

Основният сценарий за риска, свързан с Иран, е по-скоро повишена волатилност на цените на петрола, отколкото продължителен физически недостиг. Исторически погледнато, Техеран е давал приоритет на поддържането на износа по време на кризисни периоди, за да запази фискалните си приходи и да избегне засилване на вътрешния натиск.

В резултат на това цените са склонни да реагират по-силно на възприемания риск от прекъсване на доставките, отколкото на действителните загуби на барели. Това води до резки скокове при негативни новини – военни сигнали, заплахи за санкции, инциденти при транспортирането – последвани от корекции, ако износът продължава да тече. По този начин Иран действа като усилвател на колебанията: увеличава честотата и мащаба на ценовите колебания, дори когато основните условия на предлагането остават до голяма степен непроменени.

За регионалните енергийни компании като Saudi Aramco, Adnoc и QatarEnergy ефектът от конфликтите в Близкия изток зависи не толкова от посоката на цените, колкото от това дали производството и износът остават без прекъсване. При настоящото производство от около 10 милиона барела на ден, промяна в цената на петрола с 10 долара за барел означава допълнителни приходи за Aramco от около 35-40 милиарда долара годишно преди данъчно облагане.

За Adnoc, която произвежда около 3,6 милиона барела на ден, същото движение на цените означава по-малко, но все пак значително увеличение от около 13 милиарда долара годишно. QatarEnergy е по-малко изложена на краткосрочни скокове в цените поради дългосрочните договори за втечнен природен газ, обвързани с цената на петрола, но все пак се възползва от по-високите цени, които се отразяват в преоценката на договорите, при условие че износът продължава.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването  "В развитие" може да гледате тук.