Здравните разходи ще трябва да се увеличат - независимо дали болезнено или не
Аркади Шарков, здравен икономист от ЕКИП, във „В развитие“, 10.02.2026 г.
Обновен: 12 February 2026 | 19:12
Автор: Волен Чилов
Разходите за медицинска апаратура, изделия и консумативи продължават да нарастват, като натискът върху болничните бюджети се засилва след пандемията от COVID-19. Системата се намира в ситуация, при която цените на ресурсите се увеличават, а финансирането чрез клиничните пътеки остава сравнително статично и повишение на здравните вноски са неминуеми. Това заяви здравният икономист Аркади Шарков от ЕКИП в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.
Според Шарков нарастването на цените на медицинската техника и консумативите е резултат както от общата инфлация, така и от затрудненията при доставките и рисковете в производството на микропроцесори, специализирано оборудване и редките метали.
„От декември 2021 г. до декември 2025 г. общата инфлация е 31%, а в здравеопазването – около 14%. Макар да изглежда, че секторът е изолиран от инфлационните процеси, това не е така – цените на клиничните пътеки се договарят веднъж годишно и остават статични, въпреки че това не важи за медицинските, изделия, консумативи и лекарства.“
Данните от многопрофилните и университетските болници показват, че за периода 2024-2025 г. разходите за консумативи са нараснали с около 30%, за апаратура – с 15%, а при лекарствата също се отчита значителен ръст.
„Всичко това се трупа върху бюджетите и задлъжнялостта на болниците, но най-голямата тежест пада върху разходите за персонал, които са между 60 и 80% от общите разходи“, посочи Шарков.
Гостът подчерта, че системата страда от хронично недофинансиране на редица дейности. По негови думи 207 клинични пътеки – или около 77% от всички – могат да се определят като недофинансирани и имат нужда от актуализация на цените.
Особено тежко е положението при долекуването и дългосрочните грижи, където недостигът на средства е между три и четири пъти спрямо реалните разходи.
„Все по-голяма е нуждата от лечебни заведения за долекуване и дългосрочни грижи, а именно тези дейности са сред най-недофинансираните в системата.“
Проблемите не се ограничават само до болничната помощ. В извънболничната помощ разходите на общопрактикуващите лекари са нараснали с 20-25%, което допълнително затруднява устойчивостта на сектора.
Според изчисленията на Шарков дефицитът спрямо клиничните пътеки възлиза на около 1,42 млрд. евро. За първи път постъпленията в НЗОК от здравноосигурителни вноски от частния сектор не могат да бъдат изпълнени, като недостигът е около 20 млн. евро.
„Това е сериозен риск за събираемостта в следващите години, включително заради факта, че държавата не покрива напълно деветте групи, които осигурява – покрити са едва 60-65% от необходимите средства.“
По думите му има няколко възможни сценария – повишение на здравната вноска, увеличаване на данъци или акцизи върху стоки с високо съдържание на захар и сол, тютюневи или алкохолни изделия.
Според събеседника това би бил по-безболезненият вариант, докато по-болезненият е увеличение на здравната вноска от 8% на 10%, което временно би покрило растящите разходи.
Допълнителното здравно осигуряване може да бъде ефективен инструмент, ако не дублира напълно пакета на НЗОК, смята Аркади Шарков. В момента този пазар е около 95% корпоративен и едва 5% индивидуален, посочи той.
„Независимо дали през НЗОК или чрез допълнителен фонд, постъпленията в системата трябва да се увеличат. България е последна в ЕС по разходи за здраве – около 5% от БВП и 8% за здравно осигуряване при средно 12-15% в ЕС.“
Според здравния икономист дългосрочното решение ще изисква политическа воля и баланс между нарастващите разходи за отбрана и нуждите на здравеопазването.
„Проучванията показват, че рано или късно увеличаването на финансирането – чрез вноски, данъци или акцизи – ще бъде неизбежно, ако искаме да запазим достъпа до здравни услуги.“
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук