Европа иска независимост и автономност, но без да затваря икономиката за света
Любов Любенова, експерт в Център „Предприемачество“ на БСК, във „В развитие“, 9.2.2026 г.
Обновен: 9 February 2026 | 14:48
Автор: Божидарка Чобалигова
„Моментът за независимост на Европа“ е заглавието на работната програма на Европейската комисия за 2026 г. В същия дух е и мотото на кипърското председателство на Съвета на ЕС – „Автономен съюз, отворен към света“. Формулировката за независимост и автономност не означава изолация или затваряне на европейската икономика, тя остава отворена към света. Това каза Любов Любенова, експерт в Център „Предприемачество към Българската стопанска камара (БСК), в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.
Напоследък ЕС установи, че е много уязвим, тъй като е зависим от вноса на критични суровини, отбеляза Любенова и добави, че според доклад на Европейската сметна палата средната зависимост на съюза от внос на критични суровини е нараснала от 83% през 2011 г. на 90% сега.
„Европейските институции искат да се изгради вътрешен капацитет и устойчивост – икономическа, технологична и енергийна, с цел преодоляване на рисковете и натиска“, отбеляза гостенката. За бизнеса автономност означава по-къси и диверсифицирани вериги за доставки и стимул за производство на стратегически продукти в ЕС като батерии, чипове, лекарства, нужен е и енергиен суверенитет, за да има предвидимост на разходите, тъй като само тогава може да има планиране и инвестиции, коментира Любенова.
„За българския бизнес това е шанс да бъде по-активен в европейската икономика, но при спазване на определени изисквания – да работи по-енергийноефективно, продуктите му да са с по-голяма добавена стойност.“
Потребителите не усещат директно ефектите от стремежа на ЕС към независимост и автономност, но те са проследими чрез бизнеса и пазара на труда, каза събеседничката. „В краткосрочен план потребителите могат да усетят ефекта от новите приоритети, тъй като един от тях е опростяване на законодателството и намаляване на административната тежест“, посочи Любенова.
„По данни на Business Europe през последните пет години има издадени над 13 хил. законодателни акта. Най-споменаваното в рамката на ЕК е опростяването на правилата чрез омнибус пакетите - законодателни пакети, които да подпомогнат бизнеса.“
Те предвиждат регулаторната тежест да се намали с 25% за всички предприятия и с 35% за малките и средни предприятия, но остава да се види как ще се приложат на практика и дали наистина ще подпомогнат конкурентоспособността на бизнеса, каза Любенова.
Рамката въвежда също дигитален продуктов паспорт, който позволява на потребителя да следи историята на даден продукт – от произход до устойчивост.
„Риск за потребителите може да бъде, ако бизнесът не успее да преодолее натиска на регулаторната тежест. Това означава отлив на инвестиции, фалити, а следователно загуба на работни места и доходи“, отбеляза гостенката.
Според плановете европейският единен пазар трябва да бъде завършен до 2028 г. По данни на Business Europe пречките пред единния пазар се ранвянат на мита от 44% за стоките и 110% за услугите, коментира Любенова и допълни, че 70% от БВП на ЕС се съставя от услугите.
Задачата на съюза е да премахне тези бариери, включително с помощта на два нови инструмента. Първият е „28-и режим“ - законодателна рамка, която да улесни трансграничната дейност, като според събеседничката това ще е полезно за IT и аутсорсинг компаниите. Вторият е петата свобода на движение – на данни, знания, иновации. Според Любенова двата инструмента ще подпомогнат разширяването на единния пазар.
Енергийната зависимост на ЕС остава предизвикателство, стана ясно от разговора. Смята се, че съюзът е преодолял зависимостта си от руския газ, но става зависим от втечнения природен газ и вниманието му е насочено към диверсификацията, изграждането на мрежи, батериите и дългосрочните договори, отбеляза гостенката.
„По данни на ЕК делът на възобновяема енергия надхвърля 40%, което намалява зависимостта от внос на горива, но създава нужда от инвестиции в мрежи и балансиране.“
Несигурността относно природния газ остава, като към края на 2025 г. газохранилищата в Европа са били пълни на 83%, но до края на зимата се очаква да намалят нивата си до 30%.
Запазват ли се климатичните цели на ЕС? Какви рискове и възможности за бизнеса създават те?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.