Последното издание на 18-тата Европейска космическа конференция конференцията цели да събере на едно място всички заинтересовани страни в Европа за изграждането на европейска космическа екосистема. Форумът е с отчетлив европейски фокус: партньорите са европейски компании и институции – Европейската комисия, Европейският парламент, европейски правителства и Европейската космическа агенция. Това каза Томас Димитров, зам. изп. директор logos, MCI group, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Европа търси автономност в космоса, а сигурността излиза на преден план

Гостът отбеляза, че именно тази рамка определя и основния въпрос на дискусиите: какво се случва в Европа и как континентът да стане по-конкурентоспособен на световната сцена. Разликата този път е по-силната насоченост към сигурността и отбраната. По думите му разговорите напомнят предишни дебати, в които Космосът е бил една от темите, но сега той е бил „основната тема“.

Като ключови послания от срещата събеседникът откроява нуждата Европа да намери начин да възстанови автономността си в космическия сектор. Той подчерта и стратегическото значение на Космоса за икономиката и конкурентоспособността, както и за сигурността на гражданите.

По отношение на позицията на Европа в глобалната конкуренция, Димитров обясни, че континентът често подценява собствените си възможности. Макар да има реални проблеми – най-вече липса на евтин и конкурентоспособен достъп до различните орбити, което компрометира автономността – Европа остава сериозен играч. Той посочи, че европейските компании са сред най-големите в сектора в световен мащаб, а част от водещите космически компании в Европа са и лидери в авиацията и отбраната.

Starlink, уязвимостта на ниската орбита и цената на частните решения

В разговора Димитров се спира на темата за Starlink и сигналите за блокиране на терминали, като я поставя в по-широк контекст – как комерсиализацията на Космоса стъпва основно върху три орбити: ниска, средна и висока (геостационарна). Starlink предоставя сигурни комуникации от ниска орбита, разчитайки на евтини терминали и на много сателити, които осигуряват връзката.

Именно това, коментира гостът, прави системата по дизайн по-уязвима в сравнение със сателитните комуникации от геостационарна орбита. Той илюстрира разликата с разстоянията до Земята – при мащаба на Starlink говорим за стотици километри, докато геостационарната орбита е на десетки хиляди километри.

Димитров подчерта, че Starlink не е създаден, за да свързва армии или да е активен в военни зони, а да предоставя връзка там, където липсва, и да се конкурира с телекомуникационните оператори. Използването му след инвазията на Русия в Украйна е  по необходимост“

Когато става дума за блокирането на терминали, гостът обясни, че причините могат да са много и е почти невъзможно да са чисто технологични, тъй като терминалите са масови и достъпни. Тук той връща фокуса към въпроса „кой взима тези решения“, защото Starlink е „изцяло частна компания“ и това създава непредвидимост.

В Европа няма такова мислене. И Слава Богу, нашата свързаност е по-скъпа, по-бавна. Но за сметка на това, ако тя успее да стигне до нивото, поне на Starlink, поне до нивото да предоставя тези услуги, които са необходими на различните правителства и армии, тя ще бъде много по-предвидима и ще се знае кой взима решенията

В този контекст Димитров посочи, че европейската алтернатива не цели да бъде „аналог на Starlink“ в първоначалния му търговски смисъл, а да осигури стратегически комуникации за обществени цели. Така Европа би могла да отговори със собствен капацитет, когато се появи риск от едностранни решения.

Геостационарната орбита, „космическият боклук“ и мястото на България

Димитров коментира и информацията за руски апарати, които „прихващат“ европейски сателити, като обясни, че темата е свързана с геостационарната орбита – най-важната за сигурността, защото там са разположени военни и разузнавателни спътници и се наблюдава „много изкъсо“. Той посочи като пример Лъч-1 и Лъч-2 – руски сателити, които сменят позициите си и могат да се доближават до други апарати, с цел контрол върху това кой използва геостационарната орбита.

Гостът уточни, че подобно поведение не е „нечувана новина“, а интересът към Космоса просто прави тези процеси по-видими за медиите. По-важно, отбеляза събеседникът, е, че на 30 януари швейцарска компания, която следи геостационарната орбита, е публикувала доклад за разрушаването или разпадането на един от тези сателити. Според събеседника последвалата информация, че друг руски апарат е обикалял, вероятно е свързана с проверка дали отломките няма да застрашат скъп сателит, а не непременно с агресивно действие.

Въпреки това Димитров предупреждава, че подобни ситуации са „изключително опасни“ и трябва да се следят, защото космическата инфраструктура е в основата на почти всичко – от онлайн банкиране до комуникации и интернет. Той посочи, че анализите показват как при разрушаване на сателити и ескалация към „космическа война“ за кратко време могат да бъдат парализирани системи на Земята, включително комуникации между военни и координация на гранични служби.

Като извод от войната в Украйна Димитров я определя като урок за Западните държави: наред с дронове, космически технологии и киберсигурност протичат „по-малко видими“ измерения на конфликта. Той признава, че мнозина са били изненадани от връщането към окопна война“ и масовата артилерия, вместо очакван изцяло високотехнологичен модел.

В разговора той отделя внимание и на България. Според събеседника страната има предимство, защото разполага със спътник в геостационарната орбита – макар и частен, той е „български сателит“. Димитров отбеляза като позитивен сигнал присъствието на български компании на конференцията, включително оператора на спътника и EnduroSat, на фона на ограничено участие от Източна Европа. Според него на този етап България по-скоро ще купува капацитет на пазарен принцип, вместо да е доставчик, но ситуацията може да се промени.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Новият космос - десетилетни технологии, революционно мислене и премерен риск

Как „новият космос“ променя бизнеса и технологиите – тази вечер във “Футуризъм”

SpaceX и xAI се сливат, за да изградят екосистема за центрове за данни в Космоса

Откритие с български принос в ЦЕРН разбулва една от големите загадки в Космоса