Индия от десетилетия води политика на стратегическа неопределеност и независимост в международните си отношения. Тя е част от БРИКС, но в същото време е най-многолюдната демокрация и традиционен партньор на ЕС и САЩ. Историческото търговско споразумение между Европейския съюз и Индия, паралелната сделка на Ню Делхи със САЩ и опитите за запазване и развиване на икономически отношения с Русия и Китай показват стремежа на страната да балансира между големите сили, докато защитава икономическите си интереси на фона на новата вълна от мита и геополитическо напрежение. Темата коментира международният анализатор Мариана Трифонова в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

Броени дни след споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и Индия, Доналд Тръмп обяви, че е готов да намали митата за Индия до 18% срещу ангажимент Делхи да ограничи покупките на руски петрол, макар все още да няма официално потвърждение за това от индийска страна, коментира Трифонова.

Въпреки това тя заяви, че сделката между ЕС и Индия е много по-всеобхватна от договореното между Тръмп и Моди.

„Мисля, че Моди ще продължава да балансира в отношенията си с другите държави, но обстоятелствата го правят много по-трудно. Затова сделката с Тръмп е важна, но споразумението с ЕС има дори още по-голямо значение.“

Индия между блоковете

„Индия се опитва да се фокусира върху себе си и да се впише в т.нар. „дипломация на средните сили“ – държави, които не искат да бъдат част от двуполюсен модел и се опитват да балансират между различните играчи“, каза гостенката.

Макар страната да е част от БРИКС, тя е и традиционен партньор на ЕС и САЩ. Международният анализатор подчерта, че за Ню Делхи икономическите връзки със САЩ са важни, но страната е зависима от Русия в енергетиката и военните технологии.

Освен това отношенията с Китай също са сложни – от една страна общо членство в БРИКС, от друга – нерешени териториални спорове и китайската подкрепа за Пакистан в спора с Делхи.

Още по темата

Индия води дълги закулисни преговори с Тръмп, за да финализира сделката със САЩ

Търговската сделка между ЕС и Индия: какъв е ефектът за България

ЕС и Индия приключват търговските преговори, търсят алтернатива на Тръмп

Южна Корея и рискът от нови мита

Междувременно Южна Корея изпрати делегация във Вашингтон, за да предотврати ново повишение на американските мита, след като споразумението със САЩ от края на юли за 15% мита и инвестиционен ангажимент от около 350 млрд. долара не е ратифицирано поради забавено законодателство в корейския парламент.

Затова, каза Трифонова, Сеул води активна дипломатическа кампания, за да обясни забавянето и да се намали напрежението с уверение, че ратификацията ще се случи.

Въпреки това американската страна вече предприе административни стъпки за връщане към по-високи мита, а новите заплахи може да се считат и като повод за допълнителни отстъпки от страна на Южна Корея.

По думи на събеседничката една от причините е, че последните години Южна Корея подготвя законодателство за дигиталните платформи по модел на европейските регулации, което предизвика остър отговор от страна на Вашингтон.

„Сега този момент може да бъде използван за допълнителен натиск върху корейското правителство да се откаже или значително да смекчи регулациите, които засягат американските технологични компании.“

Съществуват и опасения търговският натиск да се пренесе и върху темата за сигурността.

„Във фаза сме, в която за Южна Корея е изключително важно да успокои американската страна и се стреми бързо да приеме нужните закони, за да затвори темата. Ако това не стане, на масата може да се върнат и въпроси като разходите за отбрана и ролята на американските войски.“

Още по темата

Тръмп планира 25% мита за внос от Южна Корея

САЩ нарекоха Южна Корея модел за партньор и ограничават военната подкрепа

Сеул търси пътя между прагматизма с Пекин и стратегическия алианс с Токио

Чистките в китайската армия

В края на януари в Китай беше отстранен и високопоставеният генерал Джан Юся. Според международният анализатор това е поредният пример за ограничаване на влиянието на ключови фигури от страна на Си Дзинпин.

Обвиненията срещу него са за корупция и изтичане на държавни тайни – модел, използван и при други чистки, посочи тя.

„Този антикорупционен модел беше използван до сега за справяне с останалите висши военни. Ключовото е, че той се ползваше с голямо доверие, и имаше индикации, че може би той е един от противници на една пълномащабна инвазия на Тайван.“

Що се отнася до ефектите в дългосрочен план Си може да запълни комисията с лоялисти, което улеснява политическо решение за Тайван, но в краткосрочен план рискът от нападение може да намалее, защото ще е нужно време за преструктуриране и консолидиране на командването, каза Мариана Трифонова.

Какво означава разследването в Южна Корея за политическото влияние на протестантските църкви?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването  „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Си разчиства върха на армията и този път чистката е различна