Нова дигитална карта на читалищата у нас за първи път обединява разпокъсани регистри и показва реалното състояние на мрежата. Данните разкриват огромни различия във финансирането, натоварването и дейността на тези институции. Читалищата вече изпълняват много повече функции освен културни, но ресурсът им не отговаря на очакванията. Устойчивото развитие изисква реформа, по-добра отчетност и ясна държавна политика. Това коментираха Мария Гетова, координатор проекти на Фондация "Народни читалища" и Адриан Николов, Институт за пазарна икономика, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Дигиталната карта: видимост за първи път

Мария Гетова обясни, че проектът за дигитална карта е замислен преди три години, но реализацията става възможна едва с подкрепата на фондация „Лъчезар Цоцорков“.

Тя подчерта, че „картата има за цел да даде видимост на читалищата и да покаже колко голям е обхватът на мрежата“.

По думите ѝ платформата трябва да стимулира партньорства и да насочи вниманието на гражданите към дейностите на тези институции.

Разпокъсаност и липса на актуална информация

Адриан Николов посочи, че събирането на данните е било сериозно предизвикателство, тъй като регистрите на Министерството на културата са били „дигитализирани листи с остаряла информация“.

Той отбеляза, че „за първи път данните стават отворени и достъпни за анализ“, но подчерта, че много читалища нямат актуални адреси или отчетност.

Екипът е комбинирал информация от няколко институции, включително търговския регистър, за да създаде работеща база.

Финансирането не отразява реалната дейност

Гетова каза и, че субсидиите варират драстично, като „има читалища с 1 милион лева годишно и такива с 5 хиляди“.

Тя подчерта, че един читалищен секретар често изпълнява ролята на администратор, културен мениджър и социален посредник, но ресурсът не е съобразен с тези отговорности.

Николов допълни, че „държавата инвестира около 85 милиона евро годишно, без да знае какво реално получава насреща“, тъй като липсва системна отчетност.

Читалищата изпълняват социални и дигитални функции

Гетова отбеляза, че в много населени места читалищата са единственото място, където хората могат да получат помощ, обучение или достъп до интернет.

"Те се превръщат в центрове за граждански услуги по силата на нуждата“.

Много от тях вече развиват дигитални хъбове и междупоколенчески програми, което разширява ролята им отвъд традиционната културна дейност.

Мрежата покрива почти цялото население, но липсва стратегия

Според Николов читалищата присъстват в около половината населени места, но реално достигат до „90–95% от населението“.

Според него финансирането трябва да се обвърже с резултати, а не само с брой персонал. Той подчерта, че „държавата поддържа огромна мрежа, която не използва ефективно“, и че липсата на ясна политика пречи на развитието.

Следващата стъпка е верификация и надграждане на данните

Гетова съобщи, че много читалища вече подават сигнали за неточности в регистрите, затова предстои създаване на механизми за актуализация.

Според Николов отворените данни позволяват всеки да анализира мрежата и да предложи решения.

Време държавата да използва информацията, за да изгради модерна и устойчива политика за читалищата.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Как бюджет 2026 ще се отрази на креативния сектор в България?

Какви са уравненията и решенията пред финансите на България?

Неправомерно нисък финансов контрол е допуснат при сценичните изкуства