Бюджетният дефицит на България за 2025 г. е отчетен на ниво от 3,1% на касова основа, но тези данни са предварителни и не дават пълна картина за фискалното състояние на страната. Реалният риск е свързан с възможни корекции и прекласифициране на разходи при отчитането на начислена основа, което може да доведе до по-висок дефицит. Намаляването на капиталовите разходи и разчитането на еднократни приходи създават допълнителен натиск за следващите години. Това коментира д-р Щерю Ножаров, икономист и преподавател в УНСС, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Отчетеният дефицит от 3,1% за 2025 г. е изчислен на касова основа и по прогнозен БВП, което го прави силно индикативен и неподходящ за окончателни изводи. Реалните данни ще станат ясни едва на 22-ри април 2026 г., когато България трябва да отчете дефицита си на начислена основа по стандартите на Евростат и Пакта за стабилност и растеж. Именно там се крие рискът от отклонения, тъй като европейските институции имат право да коригират и прекласифицират определени разходи.

„Всички други числа до 22-ри април могат да се приемат като индикативни или като ПР за вътрешна употреба“, коментира Ножаров.

Разходната част и натискът върху бъдещите бюджети

Според икономиста ключов фактор за вписването в рамката от 3% е орязването на 1,8 млрд. лева от капиталовите разходи, без дадена яснота кои проекти са засегнати. Това поставя въпроси за прозрачността и потенциалния ефект върху икономиката. Отлагането на тези разходи създава дефицитен натиск за 202 7г. и 2028 г., когато те ще трябва да бъдат реализирани.

„Държавата е намалила капиталовите разходи, за да влезе в тази рамка, но не казва кои, а това веднага създава дефицитен натиск за следващите години“, подчерта гостът.

Финансиране и структурни рискове

Д-р Ножаров обърна внимание на неустойчивия характер на приходната част, включително зависимостта от плащания по Националния план за възстановяване и устойчивост. Забавянето и орязването на средства от Европейската комисия заради ненаправени реформи поставя под въпрос способността на страната да компенсира тези приходи в бъдеще.

Допълнителен риск е използването на мостово финансиране чрез капитализация на държавни дружества, което може да бъде прекласифицирано като публичен разход.

„Държавата взима дълг, дава го на държавни компании и после си го прибира като 100% дивидент - това е очевиден счетоводен трик“, коментира икономистът.

Еврозоната и инфлационната перспектива

По отношение на ефекта от членството в еврозоната д-р Ножаров посочи, че един месец е твърде кратък период за пълна оценка, но вече се наблюдава по-висока стабилност и доверие. Фирмите планират инвестициите си в по-дълъг хоризонт, а банковият сектор получава по-добри възможности за кредитиране. Що се отнася до инфлацията, той очаква значително забавяне през втората половина на годината.

„Моята прогноза е инфлацията по ХИПЦ да бъде около 2,9% за годината, а от края на август до края на годината да видим рязък спад“, заяви Ножаров.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Европейската интеграция на капиталовите пазари

Българската икономика през 2026: преструктуриран растеж и стари проблеми

С еврото: конвергенция при потребителските кредити и фиксирани ипотеки