Българската икономика се очаква да запази темп на растеж от около 3% и през 2026 г., изпреварвайки еврозоната. Инфлацията постепенно ще се охлажда, а ръстът на заплатите се ще забави на фона на продължаващ демографски спад, недостиг на работна сила, политическа нестабилност и несигурна международна среда, коментира Петър Атанасов, главен икономист на Банка ДСК, в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович.

През 2026 г. се очаква запазване на икономическия растеж от около 3%, но ще има преструктуриране на компонентите на растежа – износът се очаква да отбележи положителен ръст, тъй като големи предприятия ще възстановят нормалните си производствени темпове, вносът също ще расте заради увеличаващите се доходи и потребление, а инвестициите – също, най-вече заради публичните инвестиции в отбрана и процесите по модернизация на инфраструктурата, посочи икономистът.

Инфлация

Експресните данни за януари 2026 г. показват месечна инфлация от 0,7% и годишна инфлация от 3,3-3,4% спрямо 5% за 2025 г. Атанасов очаква охлаждане на потребителските цени през 2026 г., тъй като те вече стъпват на база по-високите цени от 2025 г.

Въпреки това негативен ефект върху инфлацията ще има експанзионистичната фискална политика и ръстът на доходите, който през 2026 г. вероятно ще намалее.

„При хората с по-ниски доходи всяко увеличение на заплатата директно се превръща в потребление, което води до повишено вътрешно търсене и оттам се покачват цените.“

Цени и евро

По думите на икономиста инфлацията през януари не е свързана с въвеждането на еврото в България, а с вероятно с повишените разходите на самите доставчици.

„В момента се потвърждават оценки, за които ние говорехме 3 месеца наред, че приемането на еврото само по себе си няма да окаже влияние върху покачване на цените. Други са факторите, които определят движенията при цените.“

Пазарът на труда

Работната сила намалява, както и населението. Това означава, че по-малко хора ще могат да предлагат своя труд, заяви Петър Атанасов. Тази демографска картина скоро няма да се промени, дори темповете на намаляване на населението да са по-слаби от преди.

Съществуват и големи различия – структурна безработица, както и 100 000 безработни, които са готови да започнат работа, но са с ниско образование, което им пречи да се реализират успешно. В същото време в големите градове се наблюдава почти пълна заетост, което оказва натиск върху заплатите и подбора на кадри.

Политическа нестабилност

Що се отнася до политическата нестабилност Атанасов посочи, че през последните години има чести служебни и временни правителства, но икономиката се представя добре с нива над средните нива за еврозоната. През 2026 г. икономиката на България се очаква да расте с около 3%, докато еврозоната е около 1-1,5%.

„Мисля си, че трябва да разделим политиката от икономиката. В момента икономиката се движи изключително добре. Пазарът на труда е изключително силен в момента. Частният сектор работи така, както е работил и преди два месеци, и преди една година, и преди две години. По-скоро тук е важно как се движи международната среда. Тя, за съжаление, е влошена, но въпреки това българската икономика показва устойчивост.“

Ще има ли промени в лихвите по кредите и как ще се използват освободените минимални задължителни резерви от банките?

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

България да затегне отбраната, да се интегрира в Европа и инвестициите ще дойдат

България не изпълнява ангажименти към партньорите си заради политическата криза

С еврото: конвергенция при потребителските кредити и фиксирани ипотеки

Инфлацията в България се успокои на прага на еврозоната

Изминалата година беше най-трудната за текстилната индустрия в Европа