Изкуственият интелект се възприема като виртуална технология, но зад всеки въпрос към AI стоят реални центрове за данни, огромно потребление на електроенергия и вода и значителен въглероден отпечатък. С нарастващото използване на AI в бизнеса и ежедневието, натискът върху енергийните системи и природните ресурси се увеличава, а компаниите все по-трудно постигат целите си за устойчиво развитие. Това коментира Елица Станева-Бритън, автор в „Климатека“, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Зад дигиталните услуги стоят истински консуматори на енергия. Всяко запитване към изкуствен интелект разчита на физическа инфраструктура, която консумира значително повече енергия в сравнение с традиционните търсачки. Макар на индивидуално ниво това да изглежда пренебрежимо малко, в глобален мащаб ефектът е сериозен заради милиардите ежедневни запитвания към различни AI модели и приложения.

„Едно търсене с изкуствен интелект консумира 10 пъти повече енергия от едно Google търсене. Това може да ни се струва малко, но когато се замислим, че има милиарди търсения, мащабът наистина е огромен.“, коментира гостът.

Натиск върху енергийния сектор

Растящото търсене на изчислителна мощ поставя сериозно предизвикателство пред енергийния сектор. Големите технологични компании вече признават, че развитието на AI и изграждането на нови центрове за данни затруднява изпълнението на целите им за устойчиво развитие. Допълнителен проблем е разположението на тези центрове в региони, където енергията и водата често не са от възобновяеми източници.

„Тези големи технологични гиганти дори признават, че поради фокусирането върху центрове за данни и нови AI приложения, те не са покрили целите си за устойчиво развитие. Очаква се огромно потребление в следващите няколко години.“

Още по темата

България може да привлече центрове за данни, ако има добър инвестиционен климат

AI трябва да плати за вредите, които нанася на околната среда

Експлоатация на природните ресурси

Бързината, с която се развива надпреварата в сферата на изкуствения интелект, създава риск компаниите да търсят най-бързите, а не най-устойчивите решения. Това повдига въпроса дали бизнесът няма отново да се върне към по-интензивна експлоатация на природни ресурси.

„Заради тази бизнес ситуация, която се управлява главно от финанси, се опасявам, че може да се стигне пак до експлоатация на природните ресурси. Трябва да се търси отговорност от големите гиганти.“, подчерта гостът.

Използвани ресурси, регулации и местни общности

Освен електроенергия, центровете за данни изискват огромни количества вода за охлаждане, което оказва пряко влияние върху местните общности. В Европа регулаторната рамка вече изисква от компаниите да споделят данни за ресурсите, които използват, но прилагането на тези правила изостава от темпа на развитие на сектора.

„Компаниите могат да предприемат стъпки това да се намали, като имат вътрешни източници на охлаждане, а не толкова да разчитат на външни такива в обществените места, защото определено ефектът е огромен и потребителите страдат.“, подчерта гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

Центрове за данни и изкопаеми горива увеличават емисиите в САЩ през 2025 г.

ЕС постигна споразумение за намаляване на парниковите емисии с 90% до 2040 г.

ЕС ще наложи таван на потреблението на вода за центровете за данни