Еврозоната се готви за слаб растеж заради демография и ниска продуктивност
Дейвид Пауъл, Bloomberg Intelligence, във "В развитие", 29.01.2026 г.
Автор: Галина Маринова
Очаква се Европейската централна банка да задържи лихвите без промяна през 2026 г., но рисковете вече се накланят към по-голямо разхлабване на политиката. По-силното евро, ефектът от американските мита и забавянето на Германия оказват натиск върху растежа и инфлацията. Структурните проблеми – демография и ниска производителност – остават най-голямото предизвикателство пред еврозоната. Източноевропейските икономики ще продължат да наваксват, но темпът постепенно ще се изравнява с този на Западна Европа. Това коментира Дейвид Пауъл, Bloomberg Intelligence, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с Антонио Костадинов.
В ефира на „В развитие“ Дейвид Пауъл от Bloomberg Intelligence очерта ключовите тенденции пред монетарната политика на ЕЦБ и икономическите перспективи на еврозоната. Според него България, като най-нов член на валутния съюз, постепенно ще се доближава до инфлационната цел от 2%, тъй като „икономиките в еврозоната стават все по-взаимно обвързани“.
Пауъл подчерта, че на предстоящото заседание ЕЦБ почти сигурно ще запази лихвите без промяна. „Никой не вярва, че ще помръднат“, отбеляза той, като подчерта, че депозитната лихва от 2% се смята за неутрална. Въпреки това анализаторът смята, че Централната банка подценява негативния ефект от американските мита върху европейския БВП и инфлацията. Затова рискът е насочен към „още 25 базисни пункта намаление през второто полугодие“.
Укрепването на еврото спрямо долара през последните месеци създава допълнителни предизвикателства.
„По-силната валута тежи на износа и на инфлацията“, каза Пауъл.
По-скъпите европейски стоки намаляват външното търсене, а по-евтиният внос допълнително сваля ценовия натиск. Ако тенденцията се запази, това ще бъде „тревожно за ЕЦБ в момент, когато трябва да се тревожи за други дезинфлационни импулси“.
Германия, най-експортно ориентираната икономика в еврозоната, е сред най-засегнатите от новите американски мита.
„Това е нов проблем за Германия“, коментира Пауъл, като отбеляза, че и Китай е намалил поръчките си за германски стоки.
Към това се добавят високите енергийни цени и растящата несигурност, която кара домакинствата и бизнеса да отлагат покупки и инвестиции. Все пак по-големите държавни разходи могат частично да компенсират удара.
Пауъл подчерта, че дългосрочният растеж в еврозоната е ограничен от два фактора: застаряващо население и нисък ръст на производителността.
„И от двете страни нещата не изглеждат добре“, каза той.
Имиграцията може да помогне, но интеграцията остава предизвикателство.
Източноевропейските икономики ще продължат да наваксват, но с времето темпът им ще се изравнява с този на Западна Европа.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.