България заема последно място в ЕС в индекса на медийната грамотност за 2026 г., изготвен от Институт „Отворено общество“ – София. Страната ни бележи минимално подобрение, но остава на дъното на класацията и продължава да е сред най-уязвимите на дезинформация. Това е притеснително, тъй като освен че сме най-уязвими според, ние на практика сме много близко до една гореща точка, която е съпроводена с пропагандна война, заяви Марин Лесенски от Институт "Отворено общество" в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

В доклада за медийна грамотност България е на 34-о място от 41 държави и е четвъртия и предпоследен клъстер от държави, в който се включват други съседни на нас държави. Страните от Югоизточна Европа най-зле представящи се в индекса и едни от най-уязвимите на дезинформация, което е притеснително в контекста на войната в Украйна и активната пропагандна война, посочи гостът.

Избягване на новини

В същото време българите са сред шампионите по избягване на новини – около от анкетираните 60% избягват новини, но са изключително податливи на злонамерена и фалшива информация. Този парадокс, каза Лисенски, се дължи на целите на дезинформацията – да ни внуши, че всичко е лъжа, „да ни направи неуверени кое е истина и кое не“.

„Това е проблемът с използването на медиите за политически и икономически цели. Когато разбием доверието в тях, то много трудно се връща. Затова трябва да има сериозни и достоверни медии, в които хората да продължават да се вслушват.“

Регулации и свободно слово

Според госта този въпрос е много деликатен, защото в авторитарни режими законът се използва срещу свободното слово, което е практически онлайн и в социалните мрежи и медии, докато в утвърдени демокрации с по-високо доверие в институциите въпроси като забрана за социални мрежи за деца може да се приеме в по-лесно. В този контекст България е по средата на този спектър, смята Лесенски.

„Към всичко, което прави правителството, се отнасяме с недоверие…. Много е трудно да се подържа този баланс и той трябва да се запази. Това е много важно за България, която все още се стреми да консолидира демокрацията.“

Подобряване на медийната грамотност

Макар резултати от реформи в образованието да имат забавен ефект, подобряване на медийната свобода може да се случи по-бързо през законодателни инициативи. А всяко подобрение на някой от индексите ще има позитивен ефект върху цялото общество.

„Който и тези показатели да подобрим, всъщност е добре, тъй като доброто образование не е само за медийната грамотност, но е и за друго – подобряване на икономиката, повишаване на жизнените стандарти, на качеството на демокрацията.“

Как изглежда постистината в епохата на социалните мрежи и изкуствения интелект? Могат ли инструменти като проверка на факти и „бележки на общността“ да помогнат за по-прозрачни медии онлайн?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

TikTok става място за политически кампании, но рискът от манипулации е огромен

Българското общество е уязвимо от дезинформация поради липса на добри регулатори

Младите ползват добре новите технологии, но нямат достатъчна медийна култура