Не бива да се прибързва с изводите около Гренландия, въпреки сигналите за отстъпление от страна на Доналд Тръмп. Позициите на американския президент често се променят заради много дребни детайли, които могат да го изнервят, затова оценка може да се прави едва когато има нещо реално черно на бяло. Засега липсва яснота каква е договорената рамка, а извън общите сигнали за увеличено присъствие на НАТО в региона нататък нещата са много неясни. Това каза Ивайло Иванов, Съюз на офицерите от резерва "Атлантик", в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Гренландия и „сагата“, която може да не е приключила

Гостът коментира спекулациите, че може да се търси ревизия на споразумение от 1951 г., като в публичното пространство се обсъждат варианти за по-силно американско военно присъствие, включително идеи за специфичен статут на бази. Той припомни, че по време на Студената война САЩ са имали 17 бази на територията на Гренландия, а в определени моменти присъствието е достигало около 50 хил. души. След края на Студената война това присъствие е намалено.

Според събеседника е възможно политическият резултат да се търси повече в „излизане като победител“ и в комуникационен ефект, отколкото в реална промяна по същество. Той даде паралел с идеята Тръмп да се опита да подпише отново ядрена сделка с Иран, сходна с тази, която сам е отменил през 2018 г. По-големият проблем е прецедентът на заплашване на съюзник в НАТО - при това Дания, която според него е сред най-проатлантическите държави и е дала най-много жертви на глава от населението в Афганистан, подкрепяйки САЩ.

Удар по доверието в НАТО и ускоряване на европейската отбрана

Иванов отбеляза, че тази линия „взриви окончателно“ системата на международните отношения, защото едно е ерозията на реда, а друго - съюзник да заплашва съюзник в рамките на съюз който няма аналог в своята история. По думите му, дори кризата да изглежда овладяна поне за момента, щетата върху доверието в НАТО вече е нанесена и трудно ще бъде забравена - „люта рана зараства, на лоша дума не се забравя“, както припомни гостът.

Според него САЩ се движат по вътрешно- и външнополитическа траектория, която ги отдалечава от европейците, и демонстрират готовност да използват абсолютно целия арсенал“ от инструменти за постигане на цели, включително спрямо най-близки съюзници. Затова Европа трябва да развие капацитет да не допуска изнудване - и да използва, и да разширява инструменти за ответни мерки срещу икономически натиск/

Като ключова спешна стъпка гостът посочи ускоряването на разходите за отбрана. Той обясни, че приетите цели - 3,5% за военни способности и допълнителни 1,5% за съпътстващи направления - бива да чакат до 2035 г. Европейските лидери трябва да преместят хоризонта към 2030 г., за да не се повтарят подобни кризи.

По темата за общоевропейска армия Иванов отбеляза, че това може да е дългосрочна амбиция, защото изисква политически стъпки и наднационално командване, но в момента по-реалистично е да се засили координацията между европейските съюзници в НАТО, включително с Канада, Норвегия и Великобритания, както и да се ускорят съвместните тренировки и придобиването на техника.

Аз не казвам, че този международен ред, с който живяхме, е съвършен. Няма никакво съмнение в това. Това обаче беше най-добрия международен ред от всички възможни алтернативи, които ни се предлагат в момента.

Украйна, преговорите и рискът от хаос в Близкия изток

По оценка на Иванов госта на президента Зеленски в Давос е била остра, но е казала „на глас“ известното -Европа се движи твърде бавно и често действа „след събитията“. Гостът посочи, че през 2025 г. Украйна е получила най-малко военна подкрепа от началото на войната, което обясни с изтеглянето на САЩ от военната помощ, а Европа не е компенсирала в достатъчна степен тази празнина.

Относно очакваните тристранни срещи между представители на Украйна, Русия и САЩ в ОАЕ той посочи, че „детайлът“ за доуточняване изглежда голям, а основният проблем е нежеланието на Русия да прави компромис. Москва е заинтересована от преговори, защото иска да получи „даром“ територии, които не е успяла да завладее с военни средства.

За да се промени позицията на Русия, са нужни по-твърди действия: затягане и реално прилагане на санкциите чрез „затваряне на дупките“, спиране на заобикалянето им и допълнителен икономически натиск, както и повече оръжие и техника за Украйна. По думите му дори ограничено, но видимо изтласкване на Русия от завладени територии би имало силен психологически и вътрешнополитически ефект и би върнало Москва на масата на преговорите в по-конструктивен дух.

В края на разговора, Иванов коментира темата за Иран: дори при използване на военна сила от САЩ, включително при удари по обекти, това според него няма да доведе автоматично до рухването и промяната на режима. Той предупреди, че подобни действия могат да предизвикат огромен хаос в Близкия изток, което обяснява и натиска от държави в региона да не се предприема ескалация.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Гренландия е склонна да съдейства при конкретна мисия на НАТО

САЩ искат неограничено военно присъствие в Гренландия

Сделката на Тръмп за НАТО предвижда ракети и минни права на САЩ в Гренландия

Влияние в Гренландия и Иран ще даде на САЩ контрол над по-голямата част от света