Износът на България ще се нормализира от средата на тази година, а инфлацията ще се успокои и след три до шест месеца ще започне да се развива в унисон с тази в еврозоната. Политическата нестабилност и удължителният закон за бюджета няма да забавят очаквания ръст на преките чуждестранни инвестиции в резултат на членството на страната ни в еврозоната. Това прогнозира Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в Стопанския факултет на СУ „Свети Климент Охридски“, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

През миналата година износът на България отбеляза спад и достигна обща стойност от едва около 30 млрд. евро. За цялата година износът вероятно ще достигне ниво от 42%-43% от брутния вътрешен продукт (БВП), каза Караиванов. „Това е ниско ниво спрямо предходни години, когато той се равняваше на 50-60% от БВП“, изтъкна гостът.

В същото време вносът ударно нарасна през последните месеци на миналата година. Това според Караиванов се дължи на подготовката за приемане на еврото. „Много пари се появиха изпод дюшеците и това доведе до нарастване на вноса така, както предизвика бум и при цените на имотите. Изведнъж се появи платежоспособно търсене, на което веднага се осигури това, което искаше“, коментира икономистът.

Така търговският дефицит на България нарасна с над 35% към края на ноември, но това според Караиванов по-скоро е изключение от правилото за България.

„Забавянето на износа идва от ограниченията върху пазара на петролни продукти и преработката на нефт в „Лукойл“. Отделно Западна Европа претърпя мини рецесия, индустриалното производство там се забави, а това доведе до забавяне и в България, което допринесе за спада на износа.“

Но има ясни признаци, че икономиката на Германия и на останалите страни от Западна Европа започва да се възстановява, изтъкна Караиванов и допълни, че в България ефектът обикновено се усеща след около шест месеца. Поради това той очаква от средата на годината износът постепенно да се нормализира и да започне тренд на покачване, който ще се развива през следващите две-три години.

Успокояване на инфлацията

Високата инфлация в България беше по-скоро първоначален ценови шок, отбеляза гостът. Инфлационните процеси бяха започнали в предходните години, но след като правителството съобщи, че ще приеме мерки за ограничаване на инфлацията, се стигна до шоково покачване на цените, когато не се знаеше какви ще бъдат тези мерки. След обявяването им цените нараснаха още малко, припомни Караиванов.

„Сега инфлационни процеси текат при услугите и онези сектори, които не попаднаха директно под мерките на правителството за ограничаване на инфлацията. Но в даден момент те също ще се успокоят и инфлацията в България ще влезе в коловоза на тази на еврозоната. Това обаче отнема време, между три и шест месеца е периодът на ценовите процеси в икономиката.“

Караиванов все пак очаква инфлацията у нас да остане по-висока спрямо страните с по-нисък икономически растеж. Българската икономика нараства с темп от 3-4%, докато икономиката на Германия, например, отбелязва ръст от 0,5%, затова е невъзможно цените в страната ни и в Германия да се повишават с еднакъв темп, отбеляза той.

Годината ще започне с бюджетни излишъци

Бюджетните разходи, бюджетният дефицит и дългът следваха възходяща траектория през миналата година и това е причината сега да имаме правителство в оставка и удължителен закон за бюджета, посочи гостът и добави, че докато този закон е в сила, бюджетът на страната ще бъде без дефицит.

„Добрата новина е, че тази година ще имаме по-високи приходи от косвени данъци – ДДС и акцизи, които формират около 40% от приходите в бюджета“, отбеляза Караиванов. Той очаква годината да започне с бюджетни излишъци, които ще покажат, че се генерират достатъчно пари и че бюджетът за 2025 г. пасва перфектно за 2026 г.

Фискалната стабилност ще се запази и когато след месец юни бъде приет нов бюджет за втората половина на годината, ще установим, че има достатъчно натрупани излишъци, които да бъдат насочени към разходната част на бюджета, каза гостът. Той не очаква бюджет за 2026 г. да бъде приет по-рано от юни, тъй като предстоят предсрочни парламентарни избори и процес по сформиране на правителство.

Ръстът на ПЧИ няма да се забави

Очакваното нарастване на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) след влизането на България в еврозоната няма да се отложи, прогнозира събеседникът. Той отбеляза, че ПЧИ през 2025 г. са достигнали над 3 млрд. евро, което е рекорд за последните пет до седем години. БФБ се развива добре, а банките продължават да са активни в кредитирането.

„Рисковата премия по българския дълг намаля драстично още през миналата година при кредитен рейтинг от А до АА. Рейтинговите агенции предпочетоха да не предприемат действия за повишаването му, както се очакваше скоро след влизането в еврозоната, но пазарът вече го направи.“

Каква е връзката между индустриалното производство, износа и пазара на труда? Справедливо ли е индексирането на възнагражденията в бюджетния сектор с темпа на инфлацията? Ще окаже ли повишението на заплатите в държавния сектор натиск върху частния сектор?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" можете да гледате тук. 

Още по темата

С фокус върху инвестиции България ще мине средните европейски доходи до 10-15 г.

Инфлацията в България се успокои на прага на еврозоната

И през 2026 г. България ще расте по-бързо от еврозоната