Ако САЩ успеят да заключат пръстена на влияние около Гренландия и Иран, ще могат да контролират по-голямата част от земното кълбо и да задържат глобалното си лидерство през следващите няколко десетилетия. В противен случай светът ще премине към двуполюсен модел между САЩ и Китай. Тръмп неколкократно заяви индиректно, че иска да предотврати такъв сценарий и тези негови намерения намират отражение в реториката и действията му. Това каза доц. д-р Искрен Иванов, политолог и експерт по международна сигурност и управление на конфликти, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Според него към момента приоритетните точки за Америка са три – Пасифика, Арктика и Близкият изток. Контрол над Гренландия и Иран ще позволи на Вашингтон да проектира сила към Русия, Китай, Индия, дори Европа. Тогава Тръмп няма да се нуждае от съюз на Стария континент или партньорство с Русия, тъй като ще бъде на силната позиция в системата на международните отношения, отбеляза Иванов.

„Ако се стигне до двуполюсен свят, двата лагера няма да са държавноцентрични, а противопоставянето ще бъде между демокрациите – либерални или цезарянски, от една страна, и всички политически семейства, които искат да детронират САЩ от глобалната политическа сцена, от друга.“

Те са разнородни от гледна точка на политическа култура, но са обединени в тази цел, а сред тях Китай се очертава като най-обещаващата сила, отбеляза гостът. „Затова в новата стратегия за национална сигурност на САЩ Тръмп залага на сътрудничество с Китай, тъй като разбира, че конфронтация няма да е от полза нито за американската, нито за китайската икономика“, посочи той.

Според Иванов Вашингтон и Пекин добре разбират ползата от това да се надпреварват само в областта на търговията и технологиите без да влизат във война. Изключение е Тайван, като Китай няколко пъти заяви, че няма да прави компромис по тайванския въпрос, тъй като за него това е червена линия. Но политологът не очаква САЩ да се намесят открито и директно в Тайванския проток, тъй като това би означавало да дестабилизират политиката си към Пекин.

Два сценария за Европа

В създалото се геополитическо положение пред Европа има два сценария, счита Иванов. Първят е да се примири с амбициите на американската администрация и да запази евроатлантическата ос, в която ще доминират САЩ. „В такова състояние може да се договори преходен период, в който американските войски да останат в Европа, а през това време под американския ядрен чадър европейците да изградят корпуси за бързо реагиране, с които да могат да противодействат на евентуално нападение“, коментира гостът.

Вторият сценарий е Европа да играе в китайския лагер, отбеляза той и добави, че има европейски политици, които дълбоко флиртуват с тази възможност.

„Ако това се случи, Западна Европа ще продължи да бъде управлявана от същите елити, тъй като Китай няма амбиции да изнася социализъм и да сменя либералното статукво там. Но Централна и Източна Европа ще се окаже новият буферен район между Изтока и Запада, много подобен на позицията на Украйна до 2022 г.“

Ако иска отбранителна идентичност, Европа трябва да заделя 40% от БВП за отбрана

Ако Европа иска да изгради отбранителна идентичност, ще трябва да заделя поне 40% от БВП за отбрана, счита Иванов. Той направи паралел със САЩ по време на Студената война през 80-те години на миналия век, когато Вашингтон се готви за решителния сблъсък със СССР. Тогава президентът Роналд Рейгън изпомпва всички пари от социалната сфера и здравеопазването и ги инжектира в американската военна индустрия. Нещо такова ще трябва да направи ЕС, за да може да се защитава, счита политологът.

За да даде представа за мащаба на необходимите средства, Иванов посочи, че един ден война на САЩ в Ирак е струвала около 3 млн. долара. Освен това Европа трябва да се погрижи за своя ядрен чадър, тъй като Франция систематично отказва да сподели ядрените си оръжия с натовското командване.

„За европейски сили за бързо реагиране може да се говори в рамките на НАТО и в следващото десетилетие те може да са почти готови, но за европейска армия трудно може да се говори в следващите пет десетилетия.“

Според госта, ако се стигне до дезинтеграционни процеси по евроатлантическата ос, те няма да се дължат на геополитически или военностратегически различия, а на идеологически разминавания. В САЩ управляват консерватори, а в Европа – либерали, и това води до конфронтации, които се пренасят в геополитическата сфера, изтъкна той.

Отказал ли се е напълно Тръмп от идеята за контрол върху Гренландия? Ще оцелее ли ЕС като интеграционна общност?  Как иска да се позиционира Канада в новия международен ред? Каква ще бъде ролята на Русия в него? Ще бъде ли възстановено спазването на международното право?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

Как се променят икономическите и стратегически съюзи в един многополюсен свят

Новият многополюсен свят имитира САЩ в най-лошия им вид

Срещата на BRICS може да е критична за бъдещето на многополюсен свят