След оставката на президента Румен Радев и заявките му за слизане на партийния терен топката е във вицепрезидента Илияна Йотова. Сигналът за проектосъстав на бъдещото служебно правителство ще е силен и еднозначен и няма как не бъде свързано с протестите и изявленията на президента в оставка. Всичко друго извън това би разколебало доверието в президентския екип и увереността, че могат да бъдат проведени нужните реформи за осигуряване на по-честен и по-прозрачен изборен процес. Грешка с премиера или някой министър би увредила и на кампанията на Радев, и на кампанията на прореформаторските сили и на самата Илияна Йотова като кандидат-президент наесен. Това заяви политологът Ивайло Илиев в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович.

Как се стигна до оставката

Илиев напомни, че още от началото на кризата през 2021 г. Радев е имал възможности да капитализира от общественото недоволство чрез създаване на политически проект, но не го е направил. „В момента обаче влакът е хванат, а той е в локомотива отпред и подкарва превозното средство“, коментира политологът.

По думите му речта на президента от 19 януари е оставила повече въпроси, отколкото отговори, но самият акт е исторически и внимателно премерен във времето. В рамките на 10 дни – от 19 януари до назначаването на служебен кабинет и определянето на дата за избори на 29 януари – страната трябва да избегне институционални колизии в ситуация без редовно правителство, с президент в оставка и без приет бюджет.

Предизборна кампания и атаки срещу Радев

Според социологическите данни Радев остава политикът с най-високо доверие, но това го поставя и в центъра на бъдеща ожесточена кампания. Ще бъде впрегнат целият арсенал от грозни наративи и компроматна война – от служебните правителства до сделката с „Боташ“, заяви Илиев.

Той обаче предупреди, че всяка прекомерна атака срещу президента може да има обратен ефект.

„Всяко властово действие срещу Радев ще налива в неговата мелница, защото обществената сензитивност срещу това мнозинство е толкова голяма, че надали управляващите ще си позволят да бъдат толкова остри и радикални.“

Протестите и политическата заявка

Президентът направи опит да се представи отново като лице на протеста, напомняйки за „юмрука“ през 2020 г., , който поведе протестите, но не доведе до слизането му на партийния терен, посочи Ивайло Илиев.

„Той избра сегашния момент и сегашните протести и се опита да направи тази политическа връзка с протестите тогава, за да се представи отново като изразител на протестиращите.“

На демонстрациите в края на 2025 г. имаше и плакати срещу него и потенциалните тогава опити да „яхне“ политическото недоволство, което според Илиев показва, че недоволството не е еднозначно.

„Оставам на тезата, че президентът може да спечели от мнозинството негласуващи..., но надали протестът ще се влее в бюлетината на Радев.“

Избирателната активност и политически размествания

Макар след големите протести социологическите проучвания да отчитат повишена готовност за участие в изборите, до изборите в напролет ще е минало достатъчно време дали повишените заявки ще се реализират, коментира събеседникът.

„Ще има повишена избирателна активност, но не може да прогнозираме с колко точно. Ще настъпят сериозни размествания и те ще бъдат продиктувани от „празнотата“ след оставката на кабинета (бел. ред. „Желязков“)... Радев ще бъде елементът, който ще запълни този вакуум, продиктуван от ниската избирателна активност, критично ниската легитимност на управленията, които излъчват Народните събрания, все по-ниското доверие в институциите и очакването за нова прореформаторска сила.“

Международният контекст

На фона на влизането на България в еврозоната без стабилно правителство и без приет бюджет Брюксел и Страсбург наблюдават внимателно процесите в България. Според политолога президентът ще трябва да балансира между вътрешния си образ, често възприеман като ориентиран към Изтока, и европейския си имидж, който е синхрон с общоевропейската политика.

Реформи и бъдещи мнозинства

Радев критикува конституционните промени, приети по времето на кабинета „Денков“ („сглобката“ между ПП-ДБ, ГЕРБ и с подкрепата на ДПС) но засега не предлага конкретни реформи. Според Илиев ключовите промени ще изискват конституционно мнозинство в следващия парламент, което все още не знаем дали ще е възможно в следващия парламент.

„При потенциално мнозинство на формация на Радев, с подкрепата на „Продължаваме промяната-Демократична България“ и някои от малките формации, които ще припознаят Радев като свой водач ще могат да се включат в такива мнозинства в новия парламент. Виждаме обаче, че заявките са по-сериозни кардинални реформи.“

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.