Към пълномащабна война с Иран се върви от десетилетия. Ако се стигне до война в страната – гражданска или международна в следващите 5-10 години – последствията ще бъдат катастрофални. Говорим за държава с над 90 милиона население, от която ни дели само Турция, с 3-4 милиона афганистански бежанци. Потенциален конфликт би довел до милиони нови бежанци, които се изсипват на границата с Европа, и дестабилизация на целия регион. Това каза Калоян Константинов, асистент към БАН и експерт по въпроси за Близкия изток, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

„Режимът в Иран вероятно ще се промени с времето, с подмяната на поколенията, а една пълномащабна война би била катастрофална.“

Според Константинов очакванията първоначално са били за военни удари от страна на САЩ, но цитира информация, според която редица държави в региона – включително Саудитска Арабия, Катар, Обединените арабски емирства, Ирак, дори и Израел – са оказвали натиск върху Вашингтон да не се стига до военна ескалация.

Що се отнася до граждански конфликт, такъв би избухнал, ако самите сили за сигурност в страната започнат да се разцепват.

„Тази структура е много добре подплатена и тя се припокрива значително на много места, което прави много трудно да се допускането на вътрешна опозиция и дисиденти. Ако има гражданска война война, тя ще бъде между силите за сигурност“, заяви Константинов.

Кървавите протести: генезис и възможна либерализация?

Събеседникът изтъкна, че настоящите протести в Иран вероятно са най-мащабните, най-дълго продължили и без съмнение най-кървавите протести от 1979 г. насам. Броят на арестуваните се оценява на над 20 000 души и 4000 убити, според надеждни източници.

Въпреки това за над 45 години исканията на демонстрантите остават същите: репресивната морална рамка, лицемерието на елитите, корупцията и тежките икономически санкции, които удрят най-вече обикновените хора.

Калоян Константинов посочи, че след войната с Израел през юни режимът разхлаби леко социалните норми, „защото те (властимащите) наистина се страхуваха при една евентуална война, голяма част от населението няма да не подкрепи режима“.

Според него работещ подход за реформиране на Иран би бил комбинация от вътрешни отстъпки и облекчаване на санкциите, но остава въпросът дали Западът действително има интерес от стабилен Иран.

Реакциите на САЩ и Европейския съюз

Гостът каза, че ЕС действа за пореден път слабо във външната си политика. „За съжаление, ЕС е беззъб, безпомощен и ние те първо ще понасяме щетите от тази немощ“, заяви той. Макар реакцията на Вашингтон да е по-остра при нея всичко зависи от решенията на политическия кръг около Доналд Тръмп.

Има ли подривна дейност и дезинформация от страна на САЩ и Израел за и в Иран? Може ли сина на последния шах на Иран да бъде реална алтернатива на теократичния режим?

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

Защо Революционната гвардия решава съдбата на Иран

Тръмп сигнализира, че засега ще отложи нова атака срещу Иран

Режимът в Иран управлява вече единствено чрез сила

Защо смяната на режима в Иран може да е по-трудно, отколкото изглежда, част 1

Невъзможно е да видим появата на умерен ирански политик в настоящия момент