Пазарът на акции в САЩ може да има първа отрицателна година от три години насам
Борис Петров, собственик и управител на Инвестограф, във „В развитие“, 14.1.2026 г.
Автор: Божидарка Чобалигова
Пазарът на акции в САЩ може да има първата си отрицателна година за последните три поради гигантските оценки и ясните сигнали за недостиг на ликвидност през последното тримесечие на 2025 г., съчетана с висока волатилност. Това коментира Борис Петров, собственик и управител на Инвестограф, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.
Той припомни, че през последните три години фондовият пазар в САЩ носеше стабилна възвръщаемост от над 20% в две от тях и 16-17% в една. „Не сме имали толкова силна серия от дотком балона насам“, отбеляза Петров.
Той очаква секторна ротация от надценени към подценени акции и от акции с растеж към акции със стойност. „Много е вероятно това да доведе до корекция на целия пазар“, коментира гостът. Той посочи, че към момента „Великолепната седморка“ има дял от 35% в S&P 500, но когато лидерите не могат да поддържат високото темпо, дори индексът да получи подкрепа от по-малките компании, много трудно ще се задържи над водата.
„S&P 500 достигна нов исторически връх, но интересното е, че при Nasdaq това все още не се случва, което означава, че двата индекса не се потвърждават.“
Атаките на Доналд Тръмп в началото на тази седмица по-скоро не са насочени конкретно към председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, а към цялата институция. „Тръмп и (финансовият министър Скот – бел. ред.) Бесънт имат намерение да сменят начина, по който оперира Федералният резерв - той ще се превърне в крило на Министерството на финансите или в даден момент ще бъде изпразнен от сегашната си роля“, отбеляза Петров.
Според него това предположение се потвърждава от последните атаки и от факта, че сметката на Министерството на финансите във Федералния резерв е напълнена до максимум и не спада.
„Ясният анонс, който направиха Тръмп и Бесънт, е, че ще се търси възможност за подсилване на реалната, а не на финансовата икономика. Тези анонси бяха направени още по време на предизборната кампания на Тръмп и не са нещо неочаквано.“
Според Петров рискът от превръщането на Фед в придатък на Министерството на финансите е правителството да започне да прекалява със стимулите за икономиката и така да създаде предпоставки за инфлация. „Ако финансовото министерство прекали със стимулите за икономиката, важно е да видим дали те ще се насочат към реалната икономика или към финансовите пазари. Тези две подразделения обикновено се конкурират за ликвидността, която се генерира от правителството и от централната банка“, посочи анализаторът.
На петролните пазари в света предстоят интересни промени през следващите една-две години, прогнозира Петров. Според него евентуален мир в Украйна няма да върне голямо количество руски петрол на пазара, тъй като той не е изчезвал в голям обем от него, а руската петролна индустрия е недоинвестирана още преди конфликта в Украйна и повишаване на добива ще бъде свързано с огромни инвестиции.
„На петролните пазари има твърде много къси позиции, които са най-големите от 12 години насам във фючърсите върху WTI. Геополитическо разместване като събитията в Иран може да изтиска натрупаните къси позиции и това да доведе до евентуално покачване на цената на петрола.“
Петров отбеляза, че ако може да се говори за свръхпредлагане на петролния пазар, то е свързано с финансовите контракти и посочи изследване, според което един барел с реална доставка отговаря на около 30 барела във финансовите контракти. „Финансизацията на този пазар допуска някои големи финансови играчи да притискат цените на петрола надолу с гигантските къси позиции в момента“, отбеляза той.
Според него, ако Тръмп постигне доктрината Монро и се окаже само с приятели в Северна и Южна Америка, той ще бъде обграден от гигантски производители на петрол – Канада, Мексико, Бразилия, Аржентина, която има голям потенциал, Венецуела, която може да се завърне на пазара.
„Възможно е Тръмп да помисли за евтин петрол на регионално ниво и скъп петрол, който да се продава в чужбина. Това е много изгодно, тъй като двата най-големи конкурента на САЩ в геополитически план, Европа и Китай, имат недостиг на петрол.“
В даден момент, ако доктрината Монро има успех, за Тръмп ще стане изгодно да не съществува глобален бенчмарк от типа на Брент, който да определя международните цени на петрола, а да има регионален бенчмарк, който да определя цените в Америка и друг, вероятно по-скъп бенчмарк за цените в останалия свят, счита анализаторът.
Идва ли краят на американската изключителност на финансовите пазари? Как ще се представят цените на суровините и на металите тази година? Какво означава предложението на Тръмп за таван на лихвите върху кредитните карти? Какви са очакванията за европейските фондови пазри през 2026 г.?
Материалът има информационна стойност и не е препоръка за вземане на инвестиционно решение!
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" можете да гледате тук.