Секторът на създателите на съдържание в България продължава да расте и да се развива, като преминава от спонтанна онлайн активност към все по-структурирана и професионална индустрия. Въпреки това опасност за пренасищане на пазара няма, а „тези, които работят постоянно, редовно и отговорно, ще взимат по-големите бюджети и ще останат по-дълго на пазара“. Това каза Радостина Христова от Българската асоциация на създателите на съдържание, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

Кога създателят на съдържание се превръща в инфлуенсър?

По оценки на Българската асоциация на създателите на съдържание у нас към момента има около 5000 активни създатели, включително и такива с по-малка аудитория, които обаче създават редовно съдържание за каналите на бизнес клиенти.

По думите на Христова няма ясна граница между създател на съдържание и инфлуенсър. Разликата идва с влиянието, което дадено съдържание упражнява върху аудиторията.

„Няма точно определена граница кой е създател на съдържание и кой е инфлуенсър, но в момента, в който един създател на съдържание има толкова силно влияние, че може да доведе до преки действия или промяна на поведение, той вече влияе.“

Нови ниши и професионализация на сектора

Очакванията са, че търсенето от страна на бизнеса ще се променя, като фокусът ще пада все повече върху създатели, които създават съдържание директно за каналите на компаниите. Наред с това се наблюдава навлизане на професионалисти – лекари, адвокати, юристи и други експерти, които използват социалните мрежи, за да говорят открито за своята дейност и да изграждат доверие.

„Освен че продават услугите и продуктите си, те образоват и информират“, посочи събеседничката.

Дългосрочни партньорства и етична отговорност

При избора на инфлуенсъри компаниите все по-често търсят не само размер на аудиторията, но и качеството на комуникацията, и поведението извън социалните мрежи.

„Част от моите прогнози са, че ще търсим дългосрочни партньорства между инфлуенсърите и брандовете, което означава, че бизнесите ще се ангажират с личния имидж на тези хора“, подчерта тя.

Саморегулация и растеж

Браншът прави опити за саморегулация чрез Етичен кодекс, който всеки член на Асоциацията подписва. Той включва правила за обозначаване на реклами, отговорно съдържание към младежи, защита на авторските права и коректни отношения с бизнеса.

„Това са важни теми, които се опитваме да наложим, защото са ключови, за да може браншът да расте“, каза Христова.

Използването на AI в бранша: възможности и етични проблеми

Към момента интересът към използването на AI е като инструмент за подпомагане на създаването на текстове, изображения и видеа, посочи гостенката, а някои бизнеси публикуват и рекламни видеа, генерирани с изкуствен интелект.

Наред с възможностите обаче се появяват и сериозни рискове. Има случаи на неетично използване като клониране, дълбоки фалшификати.

Ще се наводнят ли социалните мрежи в България с AI инфлуенсъри? Пренаситен ли е секторът и ще виждаме ли повече инфлуенсъри животни?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук. 

Още по темата

Автентичното съдържание, а не AI, е бъдещето на инфлуенсър маркетинга

Инфлуенсър маркетингът печели позиции, докато рекламни бюджети по света се свиват

AI, микро инфлуенсъри и видео: тенденциите в дигиталния маркетинг

Вече се дискутира нуждата от европейска директива за дейността на инфлуенсърите