През последните години Европа неглижира Арктика, където се стига до сериозен геополитически сблъсък, включително поради желанието на Китай и Русия да влияят там. Тя отново се оказа изненадана и неподготвена за случващото се в региона. Това коментира Румена Филипова, председател на Института за глобални анализи, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Тя припомни, че в края на ноември м. г. Европейският парламент гласува резолюция, с която съветва ЕС да развие по-ясна концепция за Арктика, ориентирана върху сигурността. До момента европейската политика за Арктика, разработена през 2021 г., се фокусира върху проблемите на климата, устойчивото развитие и международното сътрудничество, отбеляза гостенката.

„Критиките по време на дебатите в ЕП бяха свързани с това, че не се разви аспектът на сигурността спрямо Арктика и не се осигури стратегическо сближаване със страни като Норвегия, Исландия, Гренландия“, посочи Филипова.

Тя отбеляза, че засега не е ясно какви стъпки ще предприеме американската администрация към Гренландия, тъй като се говори за различни варианти, включително закупуване на острова, но добави, че той е част от общата рамка за Арктика и арктическата сигурност.

Европа не може без САЩ в областта на сигурността

За момента реакциите на страните от Стария континент към заплахите на президента Доналд Тръмп са разнопосочни. Дания заяви, че ще настъпи краят на НАТО, ако САЩ завладеят Гренландия. Преди няколко дни обаче европейски страни излязоха със съвместна декларация, като заявиха, че арктическата сигурност трябва да се постигне съвместно от всички страни членки на НАТО, включително САЩ.

„Тръмп каза, че Европа се нуждае повече от САЩ, отколкото обратното и това отразява реални и нерешени проблеми в европейската сигурност. На първо място това е проблемът с военния капацитет, който не достига дори на най-големите европейски държави. Те не са способни дори да подплътят т. нар. Коалиция на желаещите в Украйна без американски гаранции.“

Освен това не е ясно дали без САЩ ще има координирана европейска политика на сигурността, отбеляза Филипова. Тя припомни, че от самото създаване на НАТО основната идея е, че САЩ ще осигуряват не само огромния военен капацитет в защита на Европа, а и единство.

„В исторически план има много противоречия между европейските държави. От миналата и през тази година започнаха да се създават ad hoc коалиции, например Коалицията на желаещите или на страните, които подкрепят Дания срещу САЩ. Но те не включват всички страни членки на ЕС или европейските членки на НАТО“, коментира събеседничката.

Според нея е възможно Русия да се опита да дестабилизира НАТО, включително чрез хибридни методи. Филипова отново подчерта аспекта на арктическата сигурност, като отбеляза, че Русия притежава над 50% от бреговата арктическа линия. Северната флотилия на страната е разположена в Арктика и е снабдена включително с ядрени оръжия, далекобойни ракети, които могат да достигнат арктически и европейски цели.

„Отново възниква въпросът каква роля ще играе Европа за възпирането на Русия в Арктика. Тук трябва да добавим и китайския фактор“, посочи гостенката.

Международното право – въпрос на консенсус между големите играчи

Функционирането на международните институции и ценностите в международните отношения винаги е зависело от желанието на великите сили да поддържат тези институции и ценностите им, отбеляза Филипова.

„Меката сила на привличане, например чрез културните постижения на една държава, също много зависи от твърдата сила - икономическата и военна мощ, чрез които се подплътява тази мека сила“, коментира тя.

„Международното право също е въпрос на консенсусно виждане между големите играчи за това дали то да има или да няма влияние във вземането на решения. Не съществува глобална институция, подкрепена от съдилища и полиция, както в националните държави, която да прилага международното право.“

Според нея не е задължително да се избира между международното право или правото на силата, тъй като те са взаимосвързани и когато представите и концепцията на една суперсила за международния ред се променят, формалните и неформалните практики на международните отношения също се променят.

Как смяна на режима в Иран ще се отрази на международните отношения? Може ли Индия да играе по-сериозна роля на международната сцена? Каква беше целта на митата на Тръмп за страните от Югоизточна Азия?

Вижте целия коментар във видеото. 

Всички гости на предаването "В развитие" можете да гледате тук.  

Още по темата

Когато ледът се топи: Какво ни казват полюсите за бъдещето на Земята?

Дали Арктика е готова да бъде новият Суецки канал?

Държавите, устремени към власт в Арктика, все още нямат достатъчно ледоразбивачи

Тръмп премахва ограниченията върху сондажите в Арктика на Байдън

Санкциите на САЩ спряха руска централа за LNG в Арктика