В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Антонио Костадинов и Георги Месробович

Международното право е за слабаците: САЩ на Тръмп нанасят удар на световния ред

Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, във „В развитие“, 12.1.2026 г.

12 January 2026 | 17:10
Обновен: 12 January 2026 | 17:37

Автор: Божидарка Чобалигова

Светът се превръща в свят на сила, в който активно преобладава стремежът към оформяне на сфери на влияние. С акцията на САЩ във Венецуела и задържането на президента Николас Мадуро на практика международното право беше отменено. За първи път водещата държава в света обяви в прав текст, че международното право е за слабаците и че всеки може да прави каквото си иска. Това коментира Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Това според него е най-сериозната промяна след Втората световна война, тъй като нанася силен удар по цялата система и следвоенен световен ред, неговите институции и правни норми. „Те бяха създадени не само на база горчивия опит от войната, но и с цел да се оформи такава рамка, която да не позволява избухването на глобален конфликт. При ерозията на тази рамка и в свят, в който правото е заменено със силата, всичко е възможно“, счита Кючуков.

За Тръмп, който най-вече олицетворява промяната в света, международните институции и многостранната дипломация са изключени от сферата на интереси на САЩ. Той предпочита да решава всички въпроси на двустранна основа, където САЩ имат много по-голямо предимство. Изключение правят Китай и Русия в сферата на икономиката и търговията за първата страна и на сигурността за втората, коментира гостът.

„Тръмп преговаря само с тези страни, на които не може да наложи своите интереси. На всички останали, включително Европа и ЕС, той просто ги налага.“

Военна намеса в Гренландия и Тайван е малко вероятна

Действията на САЩ във Венецуела отвързват ръцете на всеки, който би желал да ги използва като прецедент – на Китай, Русия, САЩ, регионални лидери спрямо съседни страни, отбеляза Кючуков. Въпреки това той смята, че в Гренландия трудно би могло да се очаква военна акция като тази във Венецуела, тъй като положението там е коренно различно.

„Тръмп заяви категорично, че ще се стреми да купи Гренландия като територия и хора. В първия случай чрез преговори с датското правителство, а във втория – с определени финансови стимули за всеки гражданин на Гренландия в подкрепа на движението за независимост, което съществува на острова“, отбеляза гостът.

Той не очаква военна интервенция и на Китай в Тайван в близко бъдеще, тъй като според него логиката на китайската външна политика подсказва друго.

„Китай винаги действа дългосрочно и е най-заинтересован от запазването на съществуващия световен ред, тъй като той е динамичната, експанзионистична икономическа сила. Затова страната е заинтересована икономическите и търговски отношения да съществуват колкото се може по-либерално.“

САЩ не разглеждат Европа като равноправен партньор

САЩ при Тръмп не разглеждат Европа като равноправен партньор. Погледът на Вашингтон към Москва и Пекин преминава над Европа, а не се задържа върху нея, коментира Кючуков. Според него стратегията за национална сигурност рязко промени отношението на Вашингтон – ако преди страната разчиташе на утвърждаване на доминацията си в света чрез своите партньори и съюзници, сега се оказва, че те не са ѝ необходими, включително НАТО.

„Очевидно вече много по-трудно можем да съчетаваме в една дума понятието евроатлантически. Атлантическият океан става все по-дълбок.“

Събитията във Венецуела и Гренландия са изместили на втори план войната в Украйна и това вероятно отлага във времето търсенето на решение. „Подобно развитие е по-скоро в интерес на Русия, която не бързаше да прекрати войната, отколкото на Украйна“, счита гостът.

Според него стратегията не само на администрацията на Тръмп, а и на предишната администрация на Байдън, е постепенно да прехвърли отговорността за сдържането на Русия на Европа и да съсредоточи целия американски ресурс в борбата за глобално лидерство с Китай.

Въпросът, според Кючуков, е как ще изглежда Европа в деня след края на войната в Украйна – дали ще бъде дълбоко разделена, конфронтирана, милитаризирана или ще търси възможност за диалог с Русия и постепенно намаляване на напрежението, което да позволи по-нормални отношения.

„Виждаме, че през последните дни позицията на водещи европейски страни рязко се променя – Еманюел Макрон и Джорджа Мелони (съответно президент на Франция и премиер на Италия – бел. ред.) заявиха необходимостта от диалог с Русия.“

Според Кючуков не е в интерес на Европа да не разговаря с Путин, тъй като по този начин ще се окаже в положение на свършени факти.

Ще се стигне ли до още по-голяма ескалация на напрежението в Иран? Реална ли е заплахата от намеса на САЩ или Израел в страната? Какви ще бъдат последиците за света и за Близкия изток от смяна на властта в Техеран?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук