Откриването на свръхземя около звезда в близко космическо съседство е сред най-значимите научни постижения на 2025 г. Работата по откриването на екзопланети обаче продължава активно, включително с българско участие. В рамките на следващите два месеца може да има ново екзопланетно откритие с преобладаващо българска инициатива. Това заяви астрофизикът Атанас Стефанов в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович.

Стефанов разказа, че към Софийския университет е сформирана „Екзорестарт“, с която неговата научна институция установява контакт и започват съвместна работа.

Как се откриват планети извън Слънчевата система?

Към момента човечеството е открило малко над 6000 екзопланети, но следващата голяма цел остава ясна,.

„Новата цел е да намерим звезда, подобна на Слънцето, около която обикаля планета, подобна на Земята“, посочи Стефанов.

Свръхземята е открита чрез метода на лъчевите скорости, който отчита гравитационното взаимодействие между планетата и звездата.

„Както планетата „фучи“ около звездата, така и звездата се придърпва от планетата гравитационно. Именно чрез този танц, който те изпълняват, ние можем през колебанията на звездата да откриваме тези планети.“

Защо инвестициите в космоса се отплащат икономически

По думите на Стефанов съществува ясна връзка между инвестициите в астрономия и благосъстоянието на обществата.

„Обществата, които инвестират в астрономия, имат инвестиции, корелирани с благосъстоянието им.“

Според него засилената научна работа се забелязва от финансовите и технологичните гиганти, от авиацията и военната промишленост. Инвестициите в наука на държавно ниво се усвояват в човешки капитал, заяви той.

Кои държави инвестират най-много

Европа, САЩ, Китай и Индия са сред водещите инвеститори в космическата наука. Според Стефанов Китай се очертава като особено активен играч, който би запълнил вкауума в научното финансиране.

Геополитика и финансиране: науката не може да бъде фрагментирана

Въпреки геополитическите напрежения и затварянето на данни, науката остава силно зависима от международното сътрудничество.

Стефанов даде пример със спектрографите, използвани за откриване на екзопланети, чиито компоненти се разработват в различни държави.

„В науката нещата не могат да бъдат фрагментирани... Днешният свят на науката би бил немислим без комуникация.“

Гостът заяви обаче, че геополитиското напрежение и органиченият достъп до данни имат забавени ефекти поради факта, че науката продължава да бъде държавно финансирана.

Къде отиват парите за наука?

Астрофизикът заяви, че в сферата на екзопланетите средствата са вложени в телескопите, защото „се опитваме да достигнем границите за това колко големи телескопи можем да построим“.

„За нас е много важно да намерим планета като Земята, която обикаля около звезда като Слънцето, защото Земята се движи с 30 км/сек., но Слънчцето също се помества с 9 см/сек. Получава се така че ние трябва да създадем инструментариум, който трябва да засича такива малки скорости на хиляди светлинни години разстояние.“

Двойната употреба на научните технологии

Част от инструментите, използвани в астрономията, имат и приложения извън науката – включително в отбраната и индустрията.

„Спектърът на светлината може да се използва за определяне на химически елементи в отбраната, оптическите влакна – в телекомуникациите, а камерите – за откриване на топлинни почерци.“

По думите му това не е ново явление.

„Дори в нашата част на света обсерваториите са били замислени с двояка цел – както с астрономическа, така и с отбранителна. Такива обсерватории има и в България.“

Вижте целия коментар във видеото. 

Всички гости на предаването "В развитие" можете да гледате тук. 

Още по темата

Космическата надпревара с Китай води до бум в изграждането на антени в Арктика

Българският космически клъстер помага на бизнеса да се конкурира на световно ниво

Българската екосистема от фирми в космическата индустрия расте и се развива успешно