И през 2026 г. България ще расте по-бързо от еврозоната
Денис Шен, преподавател по финанси в Международното училище по финанси, във „В развитие“, 8.1.2026 г.
Обновен: 11 January 2026 | 22:43
Автор: Божидарка Чобалигова
Присъединяването на България към еврозоната е значително постижение, което ще подкрепи забавянето на инфлацията и ще бъде положителен фактор за икономическия растеж на страната. Това каза Денис Шен, преподавател по финанси в Международното училище по финанси, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.
Той очаква инфлацията в страната ни постепенно да се доближи до тази в паричния съюз, а растежът на икономиката през тази година да бъде около 3% спрямо 1% за еврозоната. „България се присъединява към икономически и паричен съюз с над 20 страни и това ще намали пречките пред търговията, ще ограничи трансакционните разходи и по-високата инфлация в страната през 2025 г., която беше свързана с вътрешното търсене и повишаването на цените на енергията и на имотите“, коментира Шен.
„В дългосрочен план членството на България в еврозоната ще подкрепи увеличаването на производителността и ще наблюдаваме постепенно сближаване на жизнения стандарт в страната със средния за еврозоната.“
Шен прогнозира умерен растеж на световната икономика през тази година от малко над 3%, като средният растеж в повечето икономики по света ще бъде между 2,5% и 3,5% и ще остане сходен с нивата през 2025 г. „Световната икономика показва относителна устойчивост към предизвикателствата, пред които е изправена“, отбеляза той.
Очакванията са икономиката на САЩ да нарасне с около 2% през тази година, като данните за БВП през третото тримесечие показаха увеличение с 3% на годишна база. Според прогнозите американската икономика е постигнала растеж и през последното тримесечие на 2025 г. Шен прогнозира, че тя ще нарасне с над 2% през тази година благодарение на очакванията за данъчни облекчения, дерегулациите и разходите преди междинните избори.
Китай вероятно е достигнал целта си за растеж от 5% през тази година, а китайското правителството продължава управлява темпа на структурното забавяне на икономиката, отбеляза анализаторът.
„Независимо от растежа през миналата година, през 2026 г. Китай ще иска да постигне устойчивост на икономиката си на фона на търговската война и факта, че това е първата година от новия петгодишен план.“
Растежът на икономиката на еврозоната ще остане умерен и тази година ще достигне над 1%, прогнозира още Шен. Икономиките в периферията ѝ ще се представят по-силно от този темп на растеж, а БВП на Германия се очаква да нарасне през тази година, отчете той.
Въпреки очакванията за устойчивост на световната икономика не липсват и рискове пред нея. Те включват раздутите оценки в някои сектори и класове активи, които пораждат очаквания за корекция в условията на силен ръст на фондовите пазари. Високите нива на дълг в небанковия посреднически сектор, включително в сектора на частното кредитиране и в не толкова добре регулираните сектори на изкуствения интелект и криптовалутите, също будят притеснения, отбеляза Шен.
„Очакваме, че лихвите ще останат по-високи за по-дълго време, както и известна финансова дерегулация в САЩ и в глобален мащаб. Трябва да имаме това предвид, когато формираме перспективите за дългосрочен риск.“
Перспективите пред световната търговия са друг възможен риск за глобалния икономически растеж наред със завишените бюджетни дефицити и високия и нарастващ публичен дълг на много страни, каза гостът. Той посочи и рискове, свързани с геополитиката, които отново се изостриха в началото на годината с напрежението около Венецуела и Гренландия. Очаква се те да останат завишени през цялата година.
Шен очаква инфлацията в големите икономики да остане по-висока за по-дълго време. В еврозоната тя ще бъде около 2%, което е близо до целта на Европейската централна банка (ЕЦБ). „Инфлацията в еврозоната е на ниво, което поне в средносрочен план предполага допълнителни намаления на лихвата, която в момента е около 2%“, отбеляза той.
Според прогнозите инфлацията в САЩ ще се забави леко, но ще остане над целта на Федералния резерв за ценова стабилност. Поради това има очаквания, че Фед ще намали допълнително лихвите през 2026 г. „Очаквам скоро да научим кой ще е новият гуверньор на Фед и смятам, че той ще обяви поне едно намаление на лихвите през тази година“, каза гостът.
За разлика от Федералния резерв, ЕЦБ задържа лихвите непроменени и според анализатора тя ще продължи да се придържа към тази политика и през календарната 2026 г. Английската централна банка (АЦБ), от нейна страна, наближава края на цикъла на понижение на лихвите, тъй като е близо до оценките си за т. нар. неутрална лихва.
Ще остане ли изкуственият интелект силен двигател на растежа на икономиката на САЩ? Защо периферните страни в еврозоната нарастват по-бързо в сравнение с големите икономики от центъра? Ще загуби ли Фед независимостта си с назначаването на новия гуверньор и какви ще бъдат последиците от това за американската и световната икономика?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.