Преразпределението на света започва от Венецуела, но без ясни последици
Стоил Цицелков, политически анализатор и наблюдател на изборите в Южна Америка, във „В развитие“, 05.01.2026 г.
Обновен: 6 January 2026 | 15:15
Автор: Волен Чилов
Отстраняването на президента на Венецуела Николас Мадуро изглежда като договорка между САЩ и останалата част от местните власти. Това представлява реализация на обявената от Тръмп стратегия за национална сигурност. Тъй като тя беше направена публично, съм далеч от мисълта, че останалите големи играчи – Китай, Русия, Иран – нямат свой план за действие. В момента можем само да гадаем какви процеси ще бъдат отприщени, но антиамериканските и антиимпериалистическите настроения ще се засилят. Темата коментира Стоил Цицелков, политически анализатор и наблюдател на изборите в Южна Америка, в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович.
„Това заиграване, че всъщност (действията на САЩ) може да са част от сделката за Украйна за сфери на влияние с Източна Европа, където и ние влизаме, и което и нас ни засяга директно, ще създаде силни антиимпериалистични, антиамерикански настроения, които са трудни за прогнозиране.“
Според Цицелков случилото се във Венецуела е по-скоро договорка за физическото отстраняване на Николас Мадуро, „за която тепърва ще разбираме какви са аспектите и обхвата ѝ“.
Тръмп заяви, че Венецуела ще бъде под американски контрол, докато се постигне стабилност, обяви, че на опозицията ѝ липсва легитимност. Това означава, че президентът на САЩ де-факто подкрепя вицепрезидента Делси Родригес, която е човек от най-близкия кръг не само на Мадуро, но и на Уго Чавес.
Според политическия анализатор външната намеса може да консолидира левите сили и чависткото ядро в социалистическата партия. Въпреки това отстраняването на Мадуро чрез външна военна намеса без мандат на ООН създава изключително опасен прецедент.
Цицелков коментира, че подобни нападки виждаме и спрямо Куба и Колумбия, а обвиненията срещу президента на Колумбия Густаво Петро (бел. ред. президент на левицата), че има нарколаборатория, служат за заобикаляне на международното право – по същия начин, по който беше оправдана операцията във Венецуела.
„Страшно беше и изказването на Рубио, че ако е високопоставен служител в правителството Куба, би се притеснявал сериозно. Това е директна заплаха от най-мощната армия в света.“
Гостът припомни, че ситуацията в Хавана е тежка, а режимът там се бори за оцеляване. „Ако доставките по договора със САЩ за около 250 хиляди барела седмично бъдат прекратени, не виждам как режимът ще се задържи… Това може да е абсолютният край на Куба.“
Това е част от продължение на доктрината „Донро“, която беше ясно формулирана и в последната стратегия за национална сигурност на САЩ, в която заявиха, че Западното полукълбо ще е тяхно, посочи международният анализатор.
„Това е със сигурност сериозна заплаха за Густаво Петро и за всички останали неудобни на САЩ режими в региона.“
„Реакцията беше слаба и колеблива“. Европа отново се опитва да балансира – признава, че Мадуро не е легитимно избраният президент и все пак заклеймява и отрича силовите методи, заяви събеседникът. Той обаче и постави въпросът какво е направила Европа за Венецуела и по какъв начин е подкрепила опозицията.
В ситуацията, в която „влиза в ход преразпределение на света“, Европа следва обединена да защити своите интереси в Латинска Америка, като например да подпише сделката с Меркосур, която остава блокирана от вътрешни интереси.
„Европейския съюз, за съжаление, и този път няма да реагира така както очакваме – адекватно и твърдо. Отказът на Европа да се ангажира по-активно в Латинска Америка не води до стабилност. Нежеланието да търгуваме и да отворим пазара си е пагубно.“
Ще издържат ли обвиненията на Мадуро в съда и за какви обвинения могат да му бъдат реално повдигнати?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.