Българската индустрия навлиза в период на засилена автоматизация, но темпът на внедряване на нови технологии е ограничен от сериозен недостиг на инженери. Нужна е по-тясна координация между държавата, бизнеса и образованието, за да се подготвят нужните кадри. България има потенциал да се превърне в инженерен хъб, особено в области като батерии, сателити, видеонаблюдение и индустриален софтуер. Това каза Кристиян Михайлов, съосновател и член на УС на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi), в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

По думите му 2025 г. е била една от най-активните за асоциацията – с разширени партньорства, силна подкрепа за технологичния бизнес и успешно проведен форум по роботика, който събира над 600 участници.

Партньорства

Сред акцентите са съвместни инициативи между български компании, включително партньорството между Zykeng и Shelly Group, както и разработки като индустриални камери за контрол на качеството.

България отбелязва и международни успехи – 13-то място в Европа по компютърни науки според QS Rankings и постижения в сферата на изкуствения интелект.

Забавяне

Въпреки това Михайлов предупреждава, че липсата на висококвалифицирани инженери забавя внедряването на сложни автоматизирани решения.

Докато по-простите системи се интегрират бързо, комплексните процеси изискват значителен инженерен капацитет, който в момента не е достатъчен.

Това може да доведе до забавяне на индустриалния растеж и до изтегляне на компании, които не успяват да развиват иновативни продукти.

Координация

Според него е необходима по-тясна координация между държавата, бизнеса и образователните институции.

Настоящият модел често инвестира в хардуер вместо в обучение на учители, което не води до устойчиви резултати.

Михайлов подчертава нуждата от реформа, която да мотивира преподаватели по физика, математика и информационни технологии, както и да насърчи партньорства между училища и компании. Положителни примери вече има в София, Бургас и Луковит.

Инженерен хъб

България постепенно се позиционира като инженерен хъб, привличащ компании заради качеството на специалистите, а не заради ниските разходи за труд.

Сред перспективните ниши Михайлов посочва производството на батерии, сателитни технологии, системи за видеонаблюдение, както и разработването на машини, роботи и индустриален софтуер.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Кр. Йорданов: Общият наратив за AI е верен, но акциите трябва да се селектират

Й. Чуклев: Балон ще се спука при хуманоидните роботи, не при AI

Продуктите на бъдещето са комбинация от хардуерно и софтуерно инженерство