Въпреки че цената на природния газ в Европа е на предпандемични нива, електроенергията на континента и особено в Източна Европа остава скъпа. Това се дължи на нивата на мрежовата свързаност между Западна и Източна Европа и засиленото присъствие на въглищни централи, които затварят пазарите на високи цени, и липсата на достатъчно ВЕИ. В същото време в България се случва „квалиберализация“ на енергийния пазар, която рискува редица проблеми. Темата коментира Цветомир Николов, анализатор в Програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията, в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович.

Годината за енергийните пазарите

Енергийните пазари изпращат година на устойчив ръст на инвестициите и засилено търсене на енергия, а по думите на Николов това ще продължи и през 2026 г.

„Това, което се видя, че инвестициите в енергетика ще продължат да растат след устойчиви ръстове на инвестициите в сектора, както и огромно търсене на повече енергия.“

Двигатели на повишеното търсене са изкуственият интелект и азиатските пазари, които се нуждаят от все повече енергия за своите икономики. Освен това се наблюдава и бум в различни подкатегории – природен газ, ВЕИ, мрежите, петрол и въглища не изпадат

„Очакват ни още много инвестиции като може би най-силно представящото се изкопаемо гориво ще е природният газ, тъй като газовите централи са огромен фактор за скалирането на AI проекти навсякъде по света.“

Евтин газ, скъп ток

На този фон цените на природния газ в Европа са на 5-годишно дъно, но цените на електроенергията остават високи. Николов обясни, че ниските цени на газа не се дължат на увеличено предлагане, а на срив в търсенето от торова и петрохимическа индустрия в Европа.

След като Gazprom субсидира торовите и пластмасовите компании, Русия се превръща във втория най-голям производител в света, докато ЕС губи конкурентоспособност и търсенето на природен газ рязко намалява. Паралелно с това Европейският съюз успява да пълни газовите си резерви и да си осигурява доставки, което временно задържа цените ниски.

Цените на електроенергията обаче не спадат, защото предлагането не покрива растящото търсене, движено от постоянна електрификация и недостатъчни инвестиции във ВЕИ, съхранение на енергия и газови централи.

Защо Източна Европа плаща по-скъп ток

Според Николов една от основните причини е слабата мрежова свързаност. Северна и Западна Европа са значително по-добре интегрирани благодарение на дългогодишни инвестиции, докато в Източна Европа съществува „дупка“, която изолира региона, където има високо търсене на евтина енергия.

Това води до липса на реално единен пазар на електроенергия. Допълнителен фактор е енергийният микс – силното присъствие на въглищни централи, които затварят пазарите на високи цени, и липсата на достатъчно ВЕИ интеграция и инвестиции във вятърна енергия.

„Отсъствието на целия този баланс води до високи цени на пазара.“

Какво може да направи България

Според анализатора България трябва активно да изисква от ЕК за стратегически проекти за развитие на мрежата. Друг ключов момент е наличието на стратегическа визия за развитието на енергийния микс и създаване на условия за инвестиции в по-скалируеми ВЕИ и системни решения. Николов подчерта и нуждата от инвестиции както в разпределителните мрежи, така и в мрежите на по-високо напрежение.

„Не е проблем дали държавата да бъде голям инвеститор в сектора, а проблем е това, когато не се базира на работещ бизнес модел, а на субсидии и държавен натиск към сектора.“

Квазилиберализацията на пазара у нас

По думите на експерта в България се случва „квазилиберализация“ на енергийния пазар. Регулираният модел за битовите потребители формално се запазва, но функционира през борсов сегмент.

„Това е изключително проблематично и в бъдеще ще създаде много проблеми на България, тъй като начинът за либерализация на едро за битовите потребители нарушава третия либерализационен сегмент.“

Гостът поясни, че дългосрочните договори се сключват между търговските дружества на ЕРП-тата и НЕК, която действа като координатор. Проблемът е, че де-факто се осъществява търговия между свързани дружества в структурата на БЕХ и възможности за манипулация. По думите му по-ниските цени за битовите потребители се дължат не на енергийния микс, а на държавните субсидии.

„В дългосрочен план либерализацията ще бъде задължителна… защото поддържането на такъв модел би вредило на инвеститорите и би ограничило интереса към България.“

Как ще се отрази потенциален край на войната в Украйна върху енергийните пазари и кои ще са двигателите на растежа на енергийните пазари през 2026 г.?

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Тази зима Европа ще се топли с много по-евтин газ

Бирол: Енернийната свръхзависимост бързо става уязвимост

Бирол смята, че Европа завинаги спря руския газ

AI конкурентоспособност изисква радикална промяна в климатичната политика на ЕС