За българската икономика 2025 г. беше особено динамична и политически нестабилна. Въпреки това изпращаме годината с ръст на БВП доста на средното – очакванията са за 3,5% растеж и хармонизирана инфлация също е в този диапазон. Ситуацията за бизнеса беше доста позитивна, а очакванията на бизнеса за 2026 г. са за леко забавяне, но позитивната нагласа остава. Безработицата остава на изключително ниски нива за България и ЕС, а заплатите пораснаха с 12,5%, обусловено основно от обществения сектор. Това каза Боряна Абаджиева, ръководител отдел "Икономически анализи и политика" към Българската търговско-промишлена палата (БТПП), в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович.

Абаджиева посочи, че над 10-процентния ръст на възнагражденията се дължи основно на автоматичните механизми, заложени в бюджета, и повишенията на доходите в силовия сектор.

„Те повишиха вътрешното потребление и задвижиха икономиката в този позитивен аспект.“

Предизвикателствата пред българския бизнес

Събеседничката цитира проучване на БТТП от септември преди започването на бюджетната процедура и заложените в нея повишения на данъчно-осигурителната тежест, ръст на максималния осигурителен доход и данък дивидент.

„Въпреки тези негативни очаквания в първоначалния бюджет, българският бизнес посочи, че едно от основните предизвикателства е високите разходи на труд – повишение не на база на инфлация, и ръст на БВП, а разходи от автоматични формули за минимална работна заплата, както и автоматизма в бюджетната сфера. То вдига доходите несъразмерно с ръста на икономиката и инфлацията.“

Освен това остават проблемите с липсата на квалифицирана работна ръка и несигурност във финансовите условия за кредитиране на компаниите.

Пазарът на труда: проблеми, а решения?

Боряна Абаджиева изтъкна, че кадри липсват и в промишлеността, търговията и услугите, като с вноса на чуждестранна работна ръка се решават част от проблемите с нискоквалифицирания труд. Освен това с повишените разходи в бюджетната сфера, кадри в малките население места се пренасочват към обществения сектор и силовите стурктури, защото заплатите там са по-високи.

Според нея е нужен синхрон с образованието за нуждите на бизнеса, дигитална трансформация и AI интеграция пред предприятията.

„Това ще помогне и ще подтикне за преструктуриране на работни места, окрупняване и автоматизация на процесите.“

Абаджиева коментира, че у нас изкуственият интелект се използва за автоматизация и оптимизация на търговски и складове, процеси и машини от компании на добро техническо ниво. Въпреки активността обаче остават много пречки за свободно използване на технологията, посочи гостенката.

Необоснованите доходи и автоматизмът в процесите

Събеседничката обясни, че формулата за актуализация на минималната работна заплата се образува по Директивата за адекватни работни работни, а в работните групи в Министерство на труда и социалната политика все още няма съгласие със синдикатите за формулата.

Според нея, дори пак формулата да се преправи на база растеж на БВП и инфлация, пак ще се стигне до автоматизъм. Тя заяви, директивата трябва да се транспонира спрямо механизъм, който да отразява актуалното състояние и очакванията и прогнозите за следващата година, за да се избегне автоматизъм и „доходи, които не са реален продукт на икономиката“ и добави, че дори с удъжителния бюджет минималната работна заплата за 2026 г. все пак ще бъде 1213 лева (620 евро).

Очакванията на бизнесите с приемането на еврото

По времето на преходния период, когато и двете валути ще са в обращение, бизнесите не могат да се очакват негативи, особено с влизането с удължителен бюджет, ще бъдат стопирани необосновани повишения на разходи и дефицити.

„Несигурна е обстановката, но бизнесът е подготвен и мисля, че няма да има сътресения в този период. Трябва максимално да успеем да вземем от възможностите на еврозоната и единния пазар и да повишим инвестиционния си рейтинг.“

Тя заяви, че бизнесът е обвързван с проблемите, и се надява на стабилно правителство, което да прокарва политики, които да направят конкурентна икономическата среда в България, за да се вземе максимума от еврозоната, да се повиши дигитализацията, за да се привлекат инвеститори във високотехнологични производства.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Време е за удължителен закон с реформи

Бизнесът вече не иска и не е способен да компенсира нереформирани системи

С какъв бюджет България ще влезе в еврозоната?

Българският бизнес мисли за отбрана и няма да вдига ударно заплати през 2026 г.