Бюджет 2026 стъпва върху „прекалено оптимистична приходна рамка“. Основният риск идва от преразходите в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), растящите разходи за персонал и ограниченото индексиране на цените на медицинските услуги и лекарствата. Това поставя под сериозно съмнение устойчивостта на публичните финанси, коментира Аркади Шарков, здравен икономист от ЕКИП в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria, с водещ Георги Месробович

Растящите разходи и недостигът на приходи

Според Шарков текущите разходи за здравеопазване растат с 13%, докато приходната част е заложена оптимистично, с очакван 35% ръст на ДДС и това е силно разминаване и потенциален източник на дефицит. Гостът посочи, че бюджетът включва увеличение на заплатите за администрацията и коледни бонуси за служителите на МВР, което допълнително напряга разходната част.

Той добави, че макар и здравната система да осигурява бърз достъп до специалисти, разходите за консумативи и заплати остават високи, а цените на клиничните пътеки и лекарствата се актуализират веднъж или два пъти годишно.

„Недофинансирането е структурен проблем. Болниците компенсират дефицита чрез допълнителни пътеки и частични плащания от пациентите“, добавя Шарков.

Съществуват няколко модела за финансиране на здравеопазването. Министерството на финансите предлага бюджетно неутрален вариант чрез акцизи, включително върху „вредни храни“, като част от приходите се пренасочват към профилактика на заболявания, свързани с тютюн и алкохол. Все пак липсва яснота за точния трансфер към НЗОК и МЗ.

Най-прекият и ефективен начин остава увеличението на здравната вноска. В момента тя засяга главно работещите в частния сектор, докато общественият сектор остава почти неутрален. Шарков подчерта, че повишението е необходимо заради ниските вноски спрямо ЕС, растящите разходи и застаряващото население.

Проблемите с доплащанията и болничния сектор

"Българските домакинства доплащат около 34% от разходите за здраве, спрямо средно 17% в ЕС, което през 2023 г. се равнява на около 6 млрд. лв. Очаквано увеличение на здравната вноска до 8% може да донесе допълнително 1,4 млрд. лв. за НЗОК, без директно да намалява сегашните доплащания от джоба на пациентите. Доплащанията включват лекарства, медицински изделия и частично за легла. Изсветляването на тези разходи е приоритет, за да се избегне скрито повишаване на инфлацията в здравеопазването“, обясни Шарков.

Експертът добавя, че оптимизация на броя лечебни заведения, преобразуването на част от тях в центрове за долекуване и хосписна грижа, както и ясно регулиране на доплащанията, са сред най-належащите реформи.

Демографският фактор и профилактиката

Застаряващото население увеличава натиска върху бюджета. „Хроничните заболявания и невродегенеративните болести водят до високи социални и здравни разходи. Това се отразява пряко върху БВП - до 0,2% годишно до 2040 г.“, изтъкна Шарков.

Той подчерта и ниското ниво на профилактика в България:

„Държавата увеличи бюджета за профилактика едва с 5% тази година. Липсват активни кампании и програми, а дигитализацията може да помогне чрез уведомления и стимулиране на пациентите за редовни прегледи.“

Финансиране на младите специалисти

Шарков отбеляза, че средствата за допълнителни възнаграждения на младите лекари са около половин милиард евро, но тяхното разпределение остава неясно.

„Ключов въпрос е кои лечебни заведения ще ги получат - държавни и общински или частни. Ако бюджетът се приеме късно, плащанията ще се забавят и част от обещаните трансфери няма да бъдат реализирани.“

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

Малкият бизнес е притеснен от по-високите вноски за здраве

Голямата болка на българските зъболекари е административната тежест

България на световната карта на медицинските иновации