Ако предложеният бюджет за 2026 г. продължи да се разглежда, България рискува да попадне под ударите на Пакта за стабилност и растеж, т.е. в Процедура за макроикономически дисбаланси. По-добрият вариант е макроикономическата рамка на бюджета да бъде преразгледана, а не просто да се приемат отделни искания на синдикати и работодатели. Това заяви доц. д-р Щерю Ножаров, икономист и преподавател в УНСС, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Правилата на Пакта за стабилност и растеж, т. нар. европейски семестър, където се одобряват националните средносрочни фискално-структурни планове, изискват да няма прекомерен бюджетен дефицит, а нетните първични разходи да са устойчиви, уточни Ножаров.

Той подчерта, че правилата на еврозоната касаят паричната политика, а правилата по Пакта за стабилност и растеж са отделен процес, свързан с фискалната политика, по който България подлежи на отделно одобрение.

„ЕК вижда дефицит от 4,3-4,5%, който на база правилата за дерогация на военните разходи според вносителите на бюджета се намалява на 2,7% - 3%. Но това е структурен дефицит с рязко нарастване на разходите спрямо производителността на труда, което застрашава т. нар. устойчиви финанси и плавна консолидация на цялата еврозона.“

Според Ножаров страната ни може да влезе в еврозоната без бюджет и това би бил по-добрият вариант, отколкото ако това стане с бюджет, който ще я въвлече в процедурата за макроикономически дисбаланси.

България е и единствената страна , която влиза в две критични групи – за прекомерен дефицит и за нарушаване на правилата за нарастване на нетните първични разходи, отбеляза Ножаров. В първата група са още десет държави, сред които Италия, Гърция, Румъния, във втората са Испания и Унгария.

ЕК иска мерки за стратегическите рискове пред България

В есенния си пакет от 25 ноември ЕК поиска да види в бюджета мерки, насочени към стратегическите рискове пред България, каза гостът. Като такъв риск той посочи рязкото свиване на активната работна сила с рязко намаляване на производителността на труда и експанзивно увеличение на темпа на заплатите, което е нарушение на правилата за реалната фискална позиция на страната ни.

Вторият риск е свързан със застаряващото население, което според Ножаров налага реформа на пенсионната система, а не просто промяна на осигурителната ставка, на минималния или максималния осигурителен доход.

„С данък дивидент беше даден сигнал, че тепърва ще се увеличава корпоративната тежест за бизнеса. Франция и Италия са с по-висока данъчна тежест в сравнение с България, но общата фискална тежест във Великобритания е с три пункта по-ниска от тази у нас, в САЩ е с 10 пункта по-ниска, Нова Зеландия и Канада също имат са с по-малка данъчна тежест от България.“

Увеличение на разходите срещу реформи

Комисията иска също всяко увеличение на разходите, предвидено в бюджета, да бъде съчетано с реформи. Тя отбелязва, че България е изправена пред средносрочни и дългосрочни рискове и ако увеличава дълга си, без да решава проблемите, вече няма да разполага с буфер, а рисковете ще се задълбочат, изтъкна Ножаров.

„Това е като да те боли зъб и да пиеш течен аналгин, болката изчезва, но зъбът се влошава. Точно това правим в момента.“

Гостът запита какво би станало, когато през 2035-2040 г. дългът на България достигне 60% от БВП, а съотношението между работещи и пенсионери е такова, че пенсионната система не издържа и в същото време вече нямаме пространство да теглим нов дълг.

„ЕК казва още сега да решаваме проблемите във всеки сектор. Не може разходите за публичната администрация да са 10,9% от БВП, средното ниво за ЕС да е 9,3%, а в развитите държави като Германия да е 8,3%“, отбеляза Ножаров.

При пенсиите средното ниво на разходите в ЕС е около 12,5%, в България те вече сме надминали 11%, а в същото време пенсионерите са най-бедните в Европа. „Дори целият БВП да отива за пенсии, ако системата не е конструирана правилно, и това няма да е достатъчно“, изтъкна гостът.

Комисията е идентифицирала четири основни акцента за реформи – пенсионна система, здравна система, реформа в НАП, защото нивото на сивата икономика остава 23-26%, и реформа в администрацията. ЕК настоява също вдигането на заплатите в дадено ведомство да става срещу план за дигитализация на публичните услуги.

Ножаров изтъкна, че ако бюджетът не бъде променен изцяло, кредитният рейтинг на страната ни няма да се повиши – прецедент за държава, която е влязла в еврозоната.

Какво следят чуждестранните инвеститори, когато вземат решение къде да вложат парите си? Защо Сърбия привлича по-големи инвеститори от България?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

Как бюджет 2026 ще се отрази на креативния сектор в България?

Светлин Наков: Този бюджет ще направи всички ни по-бедни

С мерките в Бюджет 2026 България губи конкурентното си предимство

Александър Нуцов, BESCO: Бюджет 2026 ще прогони добри бизнеси от България